Определение № 13 от 23.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 729/2015 г.

Производството е по реда на 248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], [населено място] вх. № 6853 от 05.07.2016г. с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 118 от 08.06.2016г. в частта за разноските и присъждането на сумата 1 427.93лв. От насрещната страна [фирма], [населено място] отговор в срока по чл.248,ал.2 ГПК не е постъпил. Съставът на ВКС констатира, че молбата по чл.248 ГПК е депозирана в срок. Същата е основателна - искането на касатора [фирма], чиято касационна жалба е уважена /след отмяна на въззивното решение за отхвърляне на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 6 110.17лв., тази сума е присъдена на дружеството/, е било и за отмяна на въззивното решение в частта за отмяна на първоинстанциононто решение за осъждането на [фирма] за заплати на [фирма] сумата 1 427.93лв. разноски, съответстващи на тази част от претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД. По това искане, касаещо разноските, разпределени с отмененото въззивно решение, ВКС не се е произнесъл. Решение № 118 от 08.06.2016г. следва да бъде допълнено с отмяна на въззивното решение в частта за тези разноски. В тази хипотеза искането на страната за постановяване на осъдителен диспозитив е неоснователно, тъй като с отмяна на имащата характер на определение за разноските част от въззивното решение, тези разноски подлежат на заплащане като присъдени от първоинстанционния съд. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.