Определение № 57 от 09.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1801/2009 г.

Производството е по реда на чл.280 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. Н. С., Ц. Г. Х. и Ц. В. В. срещу решение № 211 от 27.07.2009 г. на Л. окръжен съд по гр.д. № 152 от 2009 г. При проверка редовността на касационната жалба съставът на ВКС констатира, че в същата не е посочен обжалваемият интерес на касаторите и че по делото липсват доказателства за установяване на това дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на иска, респективно обжалваемият интерес по искове за собственост е равна на данъчната оценка на претендираните имоти /в случая УПИ II-326 и УПИ III-327 от кв.5 по действащия регулационен план на с. Г., Л. област, за които са предявени искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм/, а ако такава няма- на пазарната им цена. По делото не е представено нито удостоверение за данъчна оценка на процесните имоти, нито пазарна оценка на имотите. Поради това и тъй като съгласно чл.286, ал.1, т.3 от ГПК процесуално задължение на въззивния съд е да следи за допустимостта на касационната жалба с оглед изискването на чл.280, ал.2 от ГПК, а когато констатира такава недопустимост- да върне жалбата, настоящото дело следва да се прекрати и върне на въззивния съд за изпълнение на тези негови задължения по администриране на жалбата. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия