Решение № 3590 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13656/2020 г.

Решение № 3590 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13656/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. срещу Решение № 1184/23.09.2020 г. на Административен съд (АС) - Бургас постановено по адм. дело № 645/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Г. срещу Заповед № 330 з-134/17.01.2020 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Разград и М. Г. е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва приетото от съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е издадена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване на правото му на защита. Твърди, че в хода на дисциплинарната процедура са допуснати такива – председателят на дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е следвало да си направи самоотвод, тъй като е участвал в няколко процесуални качества в процеса на събиране и документиране действията на служителя на процесната дата – 9.08.2019 г., недопускане на упълномощен защитник. Оспорва изводите на съда във връзка с направените възражения за допуснато нарушение на чл. 63 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция 8121 з-470/2015 г.). Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което се отмени оспорваната заповед. Представя писмено становище. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Т.. Ответникът по касация – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Разград оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. М. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № 330 з-134/17.01.2020 г. на директора на ОД на МВР – Разград, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на М. Г. – младши оперативен дежурен в "Оперативна дежурна част" (ОДЧ) на Районно управление (РУ) – Исперих при ОД на МВР-Разград, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР). Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е установил вярно фактите по спора. От фактическа страна е установено следното: С Докладна записка вх. № 330 р-20120/9.08.2019 г. К. И. на длъжност младши експерт в ОДЧ, ОД на МВР – Разград е информирал директора на ОД на МВР – Разград, че на 9.08.2019 г. в 21, 49 часа е получил сигнал от тел. 112 от С. Й., който е направил изявление, че преди около час е бил задържан без причина и му е нанесен побой от служител на РУ-Исперих, като преди това е бил вързан с белезници. Служителят който е нанесъл побоят, бил под влияние на алкохол. Вследствие на побоя Й. твърдял, че е с разцепена устна и избити зъби. В Сведение от 9.08.2019 г. С. Й. е посочил, че доброволно се е качил в полицейската кола, като са му сложили белезници. Не е разбрал причината, поради която му е нанесен побой. Изложил е твърдения, че полицаят е бил неадекватен, агресивен и пиян. След нанесения побой бил освободен с договорката, че е паднал по стъпалата и, че зъбът му го няма от години. Изрично е подчертал, че е освободен поради споразумението, че е паднал по стъпалата. Искал е проверка на дежурния полицай за алкохолна проба. От старши инспектор П. С., изпълняващ длъжността началник на РУ-Исперих, е направено Предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина рег. № 275 р-10571/10.08.2019 г. до директора на ОД на МВР-Разград. В предложението е представено резюме на нарушението, като хронологично и подробно са описани действията на полицейските органи във връзка със задържането на С. Й. и тези на М. Г., подробно описана от съда. Отразено е, че Г. е ударил Й., че на 10.08.2019 г. в 01, 26 часа е извършена проба за наличието на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0060 на служителя от РУ-Исперих М. Г., изпълняващ длъжност младши оперативен дежурен. Пробата е извършена от компетентни полицейски служители и в присъствието на свидетели, като участниците са подробно идентифицирани в съставения протокол. В издишания от М. Г. въздух е отчетена стойност от 0, 61 промила алкохол. Със Заповед № 155/10.08.2019 г. Г. е свален от смяна и заменен с друг служител. За случилото се е образувано следствено дело № 37/10.08.2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК. В предложението е формулиран извод за наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Със Заповед № 330 з-2139/13.08.2019 г. на директора на ОД на МВР - Разград е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР срещу М. Г.. Определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Заповедта е връчена лично на Г. на 13.08.2019 г. Със Заповед № 330 з-2398/10.09.2019 г., Заповед № 330 з-2723/8.10.2019 г., Заповед № 330 з-3018/11.11.2019 г. срокът на проверката е удължаван. Заповедите са връчени на Г. (последната при отказ), като за целта са съставени протоколи. На 15.08.2019 г. Г. е уведомен по телефона, че следва на 16.08.2019 г. да посочи служител от Министерство на вътрешните работи (МВР), който да го подпомага в дисциплинарното производство. Г. не се е явил и при проведен телефонен разговор е заявил, че няма да се яви. За тези обстоятелства е съставен Протокол рег. № 330 р-201611/16.08.2019 г. С писмо рег. № 330 р-20567/16.08.2019 г. М. Г. е сезирал председателя на дисциплинарната комисия с искане да му бъде предоставена възможност в дисциплинарното производство да бъде защитаван от адвокат, тъй като всички запитани от него колеги са отказали. Председателят на дисциплинарната комисия, в писмо рег. № 330 р-20576/16.08.2019 г., е посочил, че искането е неоснователно, тъй като в изричната разпоредба на чл. 207, ал. 8, т. 2 от ЗМВР подобна възможност не е предвидена. Назначената комисия е изпратила до Г. Покана рег. № 330 р-27614/30.10.2019 г. за даване на писмени обяснения и запознаване с материалите от дисциплинарно производство. Поканата е връчена на Г. на 30.10.2019 г. Г. се е запознал с материалите приложени към дисциплинарното производство, за което е съставен Протокол рег. № 275 р-14796/1.11.2019 г. Г. не се е възползвал от правото си да даде писмени обяснения, искания, бележки, възражения или доказателства във връзка с провежданото дисциплинарно производство, като това е отразено в Протокол рег. 0 275 р-14960/4.11.2019 г. Изготвена е Обобщена справка рег. № 330 р-30348/29.11.2019 г. за резултатите от проведеното дисциплинарно производство. До Г. е изпратена Покана за запознаване с обобщена справка рег. № 330 р-30348/29.11.2019 г. и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. Поканата е регистрирана с рег. № 330 р-30361/29.11.2019 г. и е връчена на лицето в условията на отказ в 17, 25 часа на 29.11.2019 г. Г. се е запознал със справката на 2.12.2019 г. в 14, 15 часа, за което е съставен Протокол рег. № 275 р-16330/02.12.2019 г. Не е представил допълнителни писмени обяснения и възражения, за което е съставен Протокол рег. № 330 р-30762/03.12.2019 г. Изготвено е Становище рег. № 275 р-16500/5.12.2019 г. Направено е предложение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на Г. и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. С Покана рег. № 330 р-31480/10.12.2019 г. директорът на ОД на МВР - Разград е поканил М. Г. да представи в посочен срок доказателства относно твърдените факти и обстоятелства. Поканата е получена на 13.12.2019 г. Г. е представил писмени обяснения, като с писмо № 275 р-16969/13.12.2019 г. същите са препратени до директора на ОД на МВР – Разград. В обясненията същият отрича да е нанесъл побой на лицето и да е употребил алкохол. Като доказателства по делото са събрани Протокол за определяне на концентрацията на алкохол от 10.08.2019 г., подписан от М. Г., Протокол за отказ от страна на М. Г. за даване на кръв за изследване за наличие на алкохол в кръвта, данни за техническото средство - "Алкотест дрегер" 7510 с фабричен номер -ARDN0060, вкл. за изправността на същото, данни за установени лица извън състава на ОД на МВР – Разград, свидетели на инцидента между Й. и Г. или на последиците от него, Протокол за разпит на свидетеля П. П. от 10.08.2019 г., албум от фотоснимки за посетено местопроизшествие от дисциплинарно разследващата комисия на 29.08.2019 г., записи от регистрирани обаждания на тел. 112 на 9.08.2019 г. от С. Й., сведение от адв. Е. К., дадено пред ДРО на 29.08.2019 г., Протокол рег. № 275 р-11509/29.08.2019 г., събраните в хода на проверката сведения от различни лица - А. Х., Е. А., М. М., П. П., П. У., М. Ч., С. Н., С. С., М. М., С. Й., заверено копие на съдебно-медицинска експертиза от 1.09.2019 г. назначена по ДП № 37/2019 г. по описа на ОСлО, ОП-Разград за освидетелстване и писмени данни на С. Й., извършена от съдебен лекар и лекар по дентална медицина, писмо изх. № 1767/30.10.2019 г., с приложен към него Протокол № 257/15.10.2019 г., от назначената компютърно-техническа експертиза по изследвания диск по ДП № 37/2019 г. по описа на ОСлО, ОП-Разград, график рег. № 275 р-9857/30.07.2019 г. за дежурствата, Кадрова справка рег. № 330 р-24844/3.10.2019 г., типова длъжностна характеристика за длъжността "младши оперативен дежурен" в районно управление в звената "Оперативна дежурна част", придружена от формуляр рег. № 8121 р-19849/29.09.2016 г., Протокол рег. № 330 р-23869/21.11.2017 г. Протокол рег. № 275 р-5331/24.04.2019 г. Установено е, че няма изготвено постановление за привличане на обвиняем по ДП № 37/2019 г. по описа на ОСлО, ОП – Разград. Установено е, че на 10.08.2019 г. Г. е подал заявление до директора на ОДМВР за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 266, ал. 1, т. 4 ЗМВР, считано от 10.08.2019 г. Заявлението не е уважено, за което Г. е уведомен на 13.08.2019 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му определени със закон, като за този извод съдът е направил анализ на нормата на чл. 204, т. 3 изречение първо ЗВМР във връзка с чл. 37 с. з. Приел е, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, като съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател), че заповедта не отговаря на императивните изисквания на чл. 59 АПК, тъй като в обстоятелствената част не съдържа разбираемо и в пълен обем фактическите и правните основания за издаването й. Посочил е, че заповедта отговаря на изискванията на закона, като подробно и ясно в мотивната й част е описано нарушението, извършено от Г. и събраните доказателства в тази връзка, като същите са подведени под релевантните правни норми. Приел е, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Налице са били данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, с което било спазено изискването на чл. 205, ал. 1 ЗМВР. За неоснователно е прието възражението на Г., че изначално му е нарушено правото на защита, тъй като му е отказано в хода на административното производство да бъде подпомаган от адвокат, с което не му било осигурено правото по чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ). В тази връзка е изложил съображения, че правната връзка между дисциплинарния орган и съответния служител на МВР има служебен характер (в частност йерархичен) и е част от развитието на правоотношението по носене на държавната служба по реда на чл. 141 и сл. ЗМВР, което изключва възможността за участие на която и да е от страните в качеството на явяващ се пред учреждение гражданин по смисъла на чл. 56 КРБ. Посочил е, че цялостната дейност по установяване и наказване на дисциплинарните нарушения по ЗМВР е вътрешнослужебна. Чл. 56 КРБ е неприложим, като законодателят е предвидил възможността за защита по реда на чл. 205, ал. 3 ЗМВР. Изложил е и съображения, че дори да се приеме, че привлечения към дисциплинарна отговорност служител на МВР придобива качеството гражданин спрямо дисциплинарния орган, отказът в случая за явяване с адвокат, не може да се квалифицира като съществено нарушение на правото му на защита, тъй като такова участие и съответната защита могат да се реализират в пълен обем в производството пред съда и на тази страна би била осигурена пълната възможност да се защити както по фактите, така и по правото. Посочил е, че е изпълнено задължението по чл. 206, ал. 1 ЗМВР – Г. е предоставил писмени обяснения, които са съобразени от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) и за които са изложени мотиви в постановената заповед. Изложил е и съображения, че дисциплинарното производство е реализирано при пълно спазване на изискванията на чл. 207 ЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете, установени с нормата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Обсъдил е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се във факта, че в дисциплинарно разследващата комисия са взели участие служители, които не могат да бъдат членове на същата и по конкретно П. С., който според жалбоподателя е взел участие в проверката в три качества едновременно – изготвил е предложението за образуване на дисциплинарно производство, бил е председател на комисията и е бил свидетел при установяване на положителната алкохолна проба на Г. и М. Р., който бил взел участие в предходна дисциплинарна комисия провела дисциплинарно производство срещу Г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Решаващият съд е приел това оплакване за неоснователно. Анализирайки нормата на чл. 207, ал. 4 и ал. 5 ЗМВР е посочил, че М. Г. се е запознал със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, но нито незабавно, нито в който и да е момент от дисциплинарното производство е поискал отстраняването на С. и Р. като членове на комисията. Посочил е, че относно С. не намира нито нормативна, нито житейска логика същият да не може да участва в различни качества в дисциплинарното производство, а и жалбоподателят не обосновава в какво се изразява заинтересоваността на С.. Относно Р. е посочил, че същият е участвал в съвсем различно дисциплинарно производство, което няма връзка с настоящото. За необосновано и недоказано е приел твърдението в жалбата, че ДРО не е провел собствена проверка и анализ на доказателствата, а директно се е позовал на тези, събрани в хода на досъдебното производство. Посочил е, че в хода на делото се е доказало, че ДРО е провел собствено разследване, извършил е необходимите действия и е събрал относимите доказателства. Не е допуснато смесване на дисциплинарно и наказателно производство, който по своя характер са независими едно от друго и нормативно е допустимо да се развиват успоредно, тъй като ангажират различна по вид отговорност на държавния служител. За несъстоятелно е приел твърдението, че първо трябва в наказателното производство да се установи дали М. Г. е употребявал алкохол. Приел е, че обжалваната заповед съответства на материалния закон. В тази връзка е посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че М. Г. е извършил нарушение на нормите на ЕКПДСМВР, изразяващо се в уронване на престижа на службата, както и изпълнение на служебни задължения след употреба на алкохол. Посочил е, че дисциплинарната отговорност на Г. е ангажирана затова, че на 9.08.2019 г. при изпълнение на служебните си задължения след употреба на алкохол е нанесъл побой на С. Й., с което е нарушил т. 19, т. 27 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (ЕКПДСМВР). Поведението на служителя е станало известно на неопределен брой лица. Твърдените от ДНО дисциплинарни нарушения са доказани по несъмнен и категоричен начин, което води до налагане на съответното дисциплинарно наказание, което в случая е уволнение. Приел е, че заповедта е съответна на целта на закона. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, като изводът му за законосъобразност на оспорената заповед, е направен след цялостен анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни норми. Доводът на касационния жалбоподател, че решението е необосновано е неоснователен. Конкретни допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат от касатора, поради което този довод се явява бланкетен. За допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила настоящата инстанция предвид чл. 218, ал. 2 АПК, не следи служебно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен по чл. 204, т. 3, изр. първо ЗМВР орган, при спазване на изискванията за форма, съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания регламентирана в чл. 207 ЗМВР, включително са спазени и сроковете за образуване и приключване на дисциплинарното производство. Правото на защита на държавния служител не е нарушено, тъй като му е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката и да заяви своето становище, преди да му бъде наложено наказанието. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е отхвърлил като несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, понастоящем касатор, че по време на дисциплинарното производство са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване правото му на защита. Възраженията на касационния жалбоподател в тази връзка, се свеждат до това, че съдът не е отчел, че в състава на ДРО са участвали като председател П. С. и като член М. Р., първият от които е участвал в няколко процесуални качества в процеса на събиране и документиране действията на Г. на 9.08.2019 г., а вторият е участвал в друга дисциплинарна процедура. Като неотчетено нарушение се сочи и недопускането на упълномощен защитник във фазата на събирането и проверката на доказателствата по време на дисциплинарното разследване – в нарушение на чл. 56 КРБ, въпреки изричното му искане в тази насока. Неотчетеното от съда е останало и нарушението на чл. 63 от Инструкция 8121 з-470/2015 г. Съгласно чл. 207, ал. 8, т. 2 ЗМВР, в редакцията му към датата на издаване на оспорваната заповед държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство (за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15), има право да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. В чл. 48 от Инструкция рег. № 8121 з-470/27.04.2015 г. е предвидено, че върху заповедта за образуване на дисциплинарно производство или в писмените си обяснения (протокола за изслушване) държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, посочва подпомагащия го в защитата служител на МВР. Участието на подпомагащия служител в дисциплинарното производство се осигурява от държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство. От доказателствата по делото се установява, че служителят, при връчване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, е уведомен за правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, вкл. да бъде подпомаган от друг служител на МВР. Не е отбелязал такъв служител. В хода на дисциплинарното производство М. Г. подава заявление рег. № 330 р-20567/16.08.2019 г., в което твърди, че всички запитани от него колеги тактично му отказали да го подпомагат по смисъла на чл. 203, ал. 3 ЗМВР и позовавайки се на чл. 56 КРБ е уведомил председателя на ДРО, че желае да се възползва от конституционното си право и при необходимост да се явява пред проверяващите органи в присъствие на избран от него адвокат. На това заявление е отговорено от председателя на ДРО с писмо рег. № 330 р-20576/16.08.2019 г., връчено на Г. на 17.08.2019 г., с което е отказано удовлетворяване на искането. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 207, ал. 8, т. 2 ЗМВР. В нормата на чл. 207, ал. 8, т. 2 ЗМВР не е посочено право за адвокатска защита. Решаващият съд правилно е посочил, че не е налице нарушение на процедурата и на правото на защита, тъй като всички възражения могат да бъдат направени в рамките на съдебното производство. С оглед действалата нормативна уредба към 16.08.2019 г. Комисията законосъобразно е отказала да удовлетвори искането на Г.. Искането на М. Г. за осигуряване на възможност да се яви с избран от него адвокат е неконкретизирано – не е посочен конкретен адвокат, не е посочено пред кои проверяващи органи служителят иска да бъде подпомаган от адвокат, при кое процесуално действие. Посочено е, че иска при необходимост да се явява с адвокат. По делото липсват данни за някое от дължимите процесуални действия, за извършването на които жалбоподателят своевременно е уведомяван, същият да е ангажирал адвокат, който да го подпомага, т. е. да е осигурил неговото участие и адвокатът да не е допуснат от ДРО. Отделно от това, след връчването на поканите за запознаване с материалите от дисциплинарната преписка, на Г. е предоставяна възможност за даване на обяснения и възражения. Следователно служителят, при желание е имал възможност да се консултира с адвокат и да депозира писмено своите възражения, за да защити правата и интересите си. Правилно съдът е приел, че наведените от жалбоподателя оплаквания относно участието на състава на ДРО на П. С. и М. Р. са неоснователни. Съгласно чл. 207, ал. 4 ЗМВР предвижда, че когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересован от изхода на разследването или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. Искането по ал. 4 се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган незабавно след запознаване със заповедта по ал. 1 – чл. 207, ал. 5 ЗМВР. В чл. 37 от Инструкция 8121 з-470/2015 г. е посочено, че предложените участници за дисциплинарноразследващ орган по възможност трябва да бъдат съобразени с длъжността на държавния служител, срещу когото е образувано дисциплинарното производство, да бъдат компетентни в областта, предмет на дисциплинарното производство, и да не са участвали в извършени предварителни проверки, по които е образувано дисциплинарното производство. По делото липсват доказателства Г. своевременно да е поискал отвод на членовете на ДРО и това искане да не е уважено. Липсват и доказателства, че посочените от Г. лица са заинтересовани от изхода на разследването или имат с някои от заинтересованите лица отношения, които пораждат основателни съмнения в тяхната безпристрастност. Участието на М. Р. в комисия по друго дисциплинарно производство и участието на С., в качеството му на свидетел при вземане на алкохолната проба, не е основание за самоотвод. Няма доказателства П. С. да е участвал в предварителна проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, за да не може да бъде включен в състава на ДРО. Отправянето на предложението за образуване на дисциплинарно производство, което С. е направил в качеството му на изпълняващ длъжността началник на РУ-Исперих, в което се съдържа предложение същият да е председател на ДРО, не може да се приеме, че доказва обстоятелствата по чл. 207, ал. 4 ЗМВР. Наличието на съмнения в безпристрастността на член на ДРО се обективира с направен от страна на служителя отвод на този член, или при липса на направен такъв, с ангажирането на конкретни доказателства, от които може да се направи обоснован извод за заинтересованост на лицето. Такива по делото липсват. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е отчел допуснато нарушение на чл. 63 от Инструкция 8121 з-470/2015 г. и че не е съобразил изложените в жалбата твърдения в тази връзка. Съгласно чл. 63 от Инструкция 8121 з-470/2015 г. когато при провеждане на дисциплинарно производство се установят данни за престъпление от общ характер, копия от събраните материали се изпращат на съответната прокуратура по компетентност. Тези случаи се водят на отчет от съответните звена "Човешки ресурси". От доказателствата по делото се установява, че за причинената телесна повреда на Й. е образувано следствено дело № 37/10.08.2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК. Правилно решаващият съд е посочил, че дисциплинарното и наказателното производство са независими едно от друго и е нормативно допустимо да се развиват успоредно, тъй като ангажират различен вид отговорност на държавния служител. Дисциплинарната отговорност на Г. е ангажирана заради нарушения на ЕКПДСМВР, а не заради образуваното досъдебно производство, поради което изложените в касационната жалба съображения, че е следвало по несъмнен начин да се докаже в досъдебното производство, че именно Г. е нанесъл телесната повреда на Й. и едва тогава да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, не намират опора в приложимата нормативна уредба. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер и деянията несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, са различни нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание "уволнение" предвид чл. 203, ал. 1, т. 1 и т. 13 ЗМВР. С оглед данните за допуснато нарушение на етичните правила, уронващи престижа на службата, ДРО е направил собствено разследване и е установил всички относими факти и обстоятелства във връзка с това нарушение, вкл. по надлежния ред са приобщени материали от досъдебното производство. ДНО е наложил дисциплинарно наказание за установеното в хода на дисциплинарното разследване нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Съображенията на решаващия съд за съответствие на оспорваната заповед с материалния закон и с целта на закона са правилни и се възприемат от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.