Определение № 622 от 01.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 509/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Ю. Р. чрез адв. И. П. срещу определение № 920 от 22.06.11г. по в.гр.дело № 664/11г.на Апелативен съд – Пловдив.С него е оставена без разглеждане подадената от същата страна частна жалба вх.№ 222/13.01.11г.против определение № 966/17.12.10г.по гр.дело № 242/07г.на Кърджалийския окръжен съд,с което е оставено без разглеждане искането за определяне на нов срок за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 141 от 1.08.08г.по посоченото дело и производството е прекратено. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение Апелативният съд е приел,че частната жалба на Е. Ю. Р. е процесуално недопустима,тъй като обжалваното с нея определение е извън кръга на посочените в чл.274 ал.2 ГПК,които подлежат на обжалване. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да се подават частни жалби,когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и случаите,изрично посочени в закона.В разглеждания случай след влизане в сила на разпореждането за връщане на въззивната му жалба поради констатирана нейна нередовност /невнасяне на държавна такса/жалбоподателят е поискал с заявление от 16.12.10г.съдът да му определи нов срок за внасяне на дължимата за обжалване държавна такса.С определение № 966/17.12.10г.по гр.дело № 242/07г. Кърджалийският окръжен съд е оставил искането без разглеждане. Правилно въззивният съд е приел,че това определение не подлежи на обжалване,тъй като не попада в нито една от двете предвидени в закона хипотези.Уточнението,че действителната воля на страната е била да иска възстановяване на срока,а не продължаването му, е направено едва пред въззивната инстанция,поради което правилно е прието,че ако жалбоподателят реши да се възползва от тази правна възможност следва да сезира окръжния съд по реда на чл.64 и сл.ГПК. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. на ВКС намира,че което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.