Определение № 429 от 21.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 432/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на П. Т. Я. от[населено място] срещу разпореждане №854 от 16.06.2010г. по в. гр.д. № 159/2009г на Варненски апелативен съд, с което на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната касационната жалба на П. Т. Я. срещу въззивното решение.След указания ,дадени с разпореждане №460 от 29.03.2010г жалбата да бъде приподписана от адвокат и да бъдат изложени основания за допускане на касационно обжалване,е констатирано неизпълнение по същество в частта относно съдържанието на изложението ,във връзка с наличието на точно и мотивирано изложение по основанията за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател поддържа оплакване за незаконосъобразност на разпореждането .Изложението се съдържа в касационната жалба, като всяко конкретно порочно процесуално действие на съда ,нарушение на материалния или процесуалния закон ,е придружено с „идентифицирано противоречащо му решение от практиката на ВС на РБ или ВКС” .Мотивиран е довод за противоречие на обжалваното решение с постоянната практиката на ВКС по конкретни процесуални и материални въпроси и отделни съдопроизводствени действия и опущения на въззивния съд. Съображения са развити в частната жалба. Частната жалба е основателна. Изложение то по реда чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК може да се приложи отделно, но не съставлява процесуална нередовност и включването му в съдържанието на самата касационната жалба. Не е императивно процесуално изискване ,с оглед редовността на касационната жалба, прилагането към самото изложение на копие или препис от други съдебни решения, цитирани от касатора в извлечение, когато жалбоподателят коментира тълкувателни решения от ОСГК и постановления на ППВС включително. Щом наред с оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т.3 от ГПК касаторът е формулирал и тезата за противоречие с практика на ВКС, която е цитирал по поставени и обсъждани процесуални въпроси, чрез извлечение от съдържанието на конкретни съдебни решения и във връзка с конкретни процесуални действия на съда, налице е изложение, което отговоря на формалното изискване на чл.284 ал.3т.1 ГПК .Същото е подписано от адвокат с приложено пълномощно и е внесена съответната държавна такса. Настоящето изложение по касационната жалба на Я. позволява конкретизира не, уточн яване и квалифи кация на поставените въпрос и от страна на ВКС, заедно с преценката на значение то им за изхода по конкретното дело, като израз на служебното задължение на съда да квалифицира. Ето защо в настоящия случай основанията по допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК следва да бъдат преценени от съдържателна страна, по реда на чл. 288 от ГПК, а не от въззивния съд. Дали доводът за противоречие с константната практика на ВС и ВКС при дефинираните множество материални и процесуалноправни въпроси, при така цитираните от касатора съдебни решения от практиката, придава съдържание на изложението с оглед допускане на касационно обжалване, съответства ли обективираното в него съдържание на хипотеза, предвидена в чл. 280 ал.1 т.1 -3 от ГПК, следва да намери разрешение в определението по допускане на касационно обжалване, тъй като право да селектира касационните жалби при преценка на горните законови предпоставки има единствено Върховен касационен съд. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали фрагментарно сочени те от касатора множество въпрос и са правни, от значение за изхода по конкретното дело, обуславят ли не правните изводи на съда по предмета на спора и пр. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав на ІІІ г.о,