Определение № 902 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение04.07.2011reporting judge Надежда Зекова
Ruling
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 5. 2010 г. по гр. д. № 129/2010 г. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на В. С. от [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
В. Б. С. от [населено място] е подала касационна жалба против решението на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 129/2010 год.. и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. С. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касация. След проверка, касационният съд установи следното: Великотърновският апелативен съд с решение от 17. 5. 2010 г. е потвърдил решението на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 437/2009 г., с което е поставена под ограничено запрещение В. С. от [населено място]. Апелативният съд е възприел изводите на първоинстанционния окръжен съд, че ответницата по иска, предявен от С. С., страда от психично заболяване ”параноидна шизофрения”, което е променило нейната личност. Съдът е взел предвид обясненията на вещото лице по делото и на разпитаните свидетели, от които доказателства следва, че С. може да се справя с елементарните и ежедневни ситуации – пазаруване, приготвяне на храна, но наред с това има прояви, показващи психическата й непригодност за по-сложни ситуации – нужда от помощ и присъствие на други лица, а при обостряне на заболяването й през 2009 год. е изпадала в неадекватни състояния – неориентирана за време и място и за фактически обстоятелства. Искането на жалбоподателката С. за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Искането е необосновано, тъй-като липсва конкретизация на правния въпрос, по който се е произнесъл съдът в отклонение от закона и който се нуждае от актуална интерпретация. Изложението за допускане на касационно обжалване фактически съдържа доводи и оплаквания за необоснованост на изводите на съда, че С. не може да се грижи за своите работи и интереси при по-сложни житейски ситуации. Доказателствените изводи на решаващия съд, обаче, не могат да бъдат самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. В случая, Великотърновският апелативен съд не се е позовал и не е съобразил единствено факта на психичното заболяване на С., а е взел предвид редица фактически обстоятелства, установени от доказателствата по делото, за отражението и последиците от психичното заболяване върху поведението и действията на жалбоподателката. По изложените съображения, касационният съд счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд