Определение № 3783 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 906/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, против определение № 11045 от 14.11.2023 г., постановено по адм. д. № 9885/2023 г. по описа на Върховния административен съд,Седмо отделение. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – „Бултрансспед “ ЕООД, със седалище гр. Хасково не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против определение № 98 от 12.09.2023 г., постановено по канд № 273/2023 г. по описа на Административен съд гр. Русе и е прекратено производството по делото. С цитиранато определение Административен съд гр. Русе, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, спира производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по канд № 997/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение, с което е спряно производството по делото не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради и което частната жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че забраната за инстанционен контрол на определението за спиране се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопредяля и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдицално запитване. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали подвигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК, дело. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество по подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Не споделям мнението на мнозинството, при следните съображения от правна страна: С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение. Касационният съд е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на АС - Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. Висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, както приема АС гр. Хасково в обжалваното определение и настоящия петчленен състав на ВАС. Според мен невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Като постановено в тази насока, обжалваното определение на тричленния състав на ВАС е правилно. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване.