Определение № 52 от 06.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 161/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, ал.3 НПК, след като с определение от 08.07.2009 г. председателят на Окръжния съд в гр. Х. констатирал, че поради отводи на всички съдии в него не може да се образува състав, който да разгледа внчхд № 12/2010 г., и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Представителят на прокуратурата изразява становище в подкрепа на позицията в определението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на подсъдността по делото. Местоизвършването на инкриминираната дейност в района на гр. Х. обвързало по правилата на местната подсъдност / чл.36 от НПК/ компетентността на Районния съд в гр. Х., а по правилата на функционалната подсъдност /чл.45, ал.1 от НПК/ - компетентността на Окръжния съд в същия град. Местната подсъдност и корелативно свързаната с нея функционална подсъдност черпят своите основания от принципа на непосредственост и се подчиняват на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, в полето на третата от които попада настоящият случай. Всички съдии от Окръжния съд в гр. Х. са се отвели от разглеждане на делото, поради което не може да се образува съдебен състав. Най-малко компромиси относно разходите по делото и доброто администриране на съдопроизводството допуска решението процесът да се развие в съседния, еднакъв по степен съд – Окръжния съд в гр. К.. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.3 от НПК