Решение № 4280 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2010 г.
ВАСVI отделение28.03.2011reporting judge т Наталия Марчева
Ruling
Оставя в сила решение № 111 от 1.07.2010 г. по адм. д. № 203/2010 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Решението не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 4280 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център I Перник" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Перник срещу решение № 111 от 1.07.2010 г. по адм. д. № 203/2010 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Перник не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 111 от 1.07.2010 г. по адм. д. № 203/2010 г., Административен съд гр. Перник е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център I Перник" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Перник против писмена покана изх. № 29-04-98 от 18.03.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Перник. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. С писмена покана изх. № 29-04-98 от 18.03.2010 г., директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Перник е разпоредил възстановяване на сумата 5353.35 лв. за превишаване от "Диагностично-консултативен център I Перник" ЕООД през I и II тримесечие на 2009 г. на определените регулативни стандарти за издаване на медицински направления. От заключението на вещото лице Пейчева, което не е оспорено се установява, че нарушението действително е било извършено, както и че сумата за възстановяване правилно е била определена от административния орган. С настоящата касационна жалба се оспорва законосъобразността на определяне на регулативни стандарти по принцип. Съгласно т. 167 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда на сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2,4, 6 и 7 ЗЗО, Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти (РС) на всеки от отделните изпълнители на извънболнична помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. Контролът по изпълнението на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.), като за целта се извършва проверка. За резултатите от нея освен финансов протокол се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006 г. - т. 169 от цитираното решение. Съгласно чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г., в случаите когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и реда за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето-обект на проверката има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Чл. 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Когато този срок изтече се пристъпва към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора. - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г. Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт. Това е така, защото тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство. В случая посочените норми са били спазени. Налице заповед за възлагане на финансова проверка на лечебното заведение, финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, които предшестват писмена покана изх. № 29-04-98 от 18.03.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Перник. Съгласно чл. 55, ал. 3, т. 3 ЗЗО Националните рамкови договори не могат да установяват извършване на високоспециализирани медицински дейности извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2 от същия закон; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5. 4 и чл. 3, ал. 4 от същия закон. С чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2009 г. изрично е упълномощен Управителния съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС - петчленен състав, Втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Следователно няма противоречие между ЗЗО и ЗБНЗОК 2009 г. Договор № 140228 от 6.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ е сключен при действието на Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда на сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. В чл. 42, ал. 1 от този договор изрично е записано, че изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. По изложените в настоящите мотиви съображения настоящият тричленен състав не споделя отразените в касационната жалба съображения относно незаконосъобразността на определените регулативни стандарти, тъй като тази таза противоречи на посочените в настоящите мотиви нормативни актове. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.