Определение № 508 от 04.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 509/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ, във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. М. К. против определение №240 от 26.07.2011 година, постановено по гр.д.№ 1406/2010 г. от състав на Първо отделение на гражданската колегия на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба, състава на ВКС е приел, че цената на предявения иск е под 1000 лева, поради което и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК е счел, че касационното производство е недопустимо. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК/в редакцията до 21.12.2010 г./, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 1000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 1000 лева. Касационната жалба на Х. К. е депозирана в окръжния съд на 27.07.2010 г., поради което и с оглед разпоредбата на пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията до 21.12.2010 г. По делото, на л.49 от производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка изх.№2157/11.11.2003 година, издадено от [община], сочещо, спорния имот е с данъчна оценка от 797 лева. Искът е предявен на 11.10.2006 година, поради което по отношение на определяне цената на иска следва да се прилагат разпоредбите на ГПК /отм./ - чл.55, ал.1, б.”б”. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на ¼ от данъчната оценка на имота, в случая цената на предявения иск е 199,25 лева. Тази сума, като цена на иска, обосновава извода на настоящия състав на ВКС, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради цена на предявения иск под 1000 лева, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Дори да се приеме, че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 до изменението в сила от 21.12.2010 г. обжалваемия интерес се съразмерява с данъчната оценка на целия имот, то този размер също е под 1000 лева и в този случай решението на въззивната инстанция същи не би подлежало на касационно обжалване. Последващи промени в размера на данъчната оценка не са правно релевантни към настоящия спор относно цената на иска, респ. обжалваемия интерес, доколкото същите се определят към момента на предявяването на иска, а не в последващ момент. Водим от горното, съдът счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия