Решение № 11841 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2018 г.

Решение № 11841 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат И. Василев като пълномощник на "Бизнесконсулт-2000" ООД, гр. Варна, М. Сеферян, А. Славова и М. Тронкова, всичките от[населено място], против решение № 2067 от 15.02.2018 г., постановено по адм. д. № 9707/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него съдът е отхвърлил жалбите на касаторите в настоящото производство и на Н. Серафимова, А. Недева, Д. Матев и Л. Лазаров против заповед № РД-9Р-7 от 17.04.2015 г. на министъра на културата, с която е предоставен статут на групова археологическа недвижима културна ценност с категория "национално значение" на обект "Трети Варненски неолитен некропол" – гр. Варна и са определени режими на опазване на груповата археологическа културна ценност с определянето на териториалния обхват на груповата археологическа недвижима културна ценност, определяне на границите на груповата археологическа недвижима културна ценност, определяне на границите и териториалния обхват на охранителната зона, с промяна на предписанията за опазване на територията на груповата археологическа недвижима културна ценност и територията на охранителната зона съгласно протокол от 22.05.2013 г. на междуведомствената комисия, в изпълнение на заповед № РД-9-76 от 10.05.2013 г. на министъра на културата. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са наведени доводи, че обжалваната заповед на министъра на културата е нищожна; при издаването й не са били спазени разпоредбите на чл. 66 и 69, ал. 2 АПК; издадената заповед била немотивирана и в нея липсвали фактическите основания за издаването й; не били извършени археологически проучвания и не били намерени археологически останки, от които можело да се направи извод за съществуването на "Трети Варненски неолитен некропол", определяне на границите му и териториалния обхват на охранителната зона; в текстовата част на заповедта липсвали индикации, че към нея е приложена карта, която следвало да се поддържа в Регионалния исторически музей в гр. Варна. По изложените съображения в жалбата касаторите молят съда, да отмени обжалваното решение и заповедта на министъра на културата, като им присъди направените разноски. Ответната страна по касация-министърът на културата, чрез процесуалния си представител, е изпратил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прави претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулта Николова, която поддържа писмения отговор и моли, по изложените съображения в него съдебното решение да се остави в сила. Ответниците Л. Лазаров, Н. Серафимова, А. Недева и Д. Матев не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна община Варна също не е взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи по всеки един пункт от доводите в нея, които намира за неоснователни по изложените съображения. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба, подадена при условията на субективно съединяване за допустима. Тя е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против съдебен акт, който е неблагоприятен за тях. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че предмет на съдебен контрол пред тричленният състав на Върховния административен съд е била заповед № РД-9Р-7 от 17.04.2015 г. на министъра на културата, с която е предоставен статут на групова археологическа недвижима културна ценност с категория "национално значение" на обект "Трети Варненски неолитен некропол" в гр. Варна, определен е режим на опазването й с определяне на териториалния й обхват, определяне на границите й и териториалния обхват на охранителната зона, с промяна на предписанията за опазване на територията й и тази на охранителната зона, съгласно протокол от 22.05.2013 г. на междуведомствената комисия, в изпълнение на заповед № РД-9-76 от 10.05.2013 г. на министъра на културата. В жалбите най-общо се е твърдяло, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което е била нищожна; при издаването й не е била спазена процедурата по чл. 26, ал. 1 АПК; заповедта е била немотивирана; била издадена в нарушение на чл. 56, чл. 57 чл. 61, ал. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 3, чл. 146 и 147 от Закона за културното наследство (ЗКН), поради което е поискано от съда заповедта да се отмени. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел жалбите, обединени в едно производство, за допустими и ги е разгледал по същество. От приетите по делото писмени доказателства, включително и от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, приета от страните без оспорване, е направил извод, че жалбите са били неоснователни, поради което ги е отхвърлил. За да постанови този резултат тричленният състав на първо място е изяснил правния характер на заповедта, като е приел, че тя е общ административен акт, поради която за нея следва да бъдат спазени правилата в Глава първа, раздел II АПК. Заповедта е била издадена от заместник-министъра на културата в условията на заместване, според заповед № РД 09-207 от 9.04.2015 г. на министъра на културата. С нея министърът е наредил за периода на отсъствието му от 13 до 17 април 2015 г. да бъде заместван от заместник-министър Б. Банов. Заповед издадена при условията на заместване според тричленният състав е издадена от органа, поради което съдът е направил извод, че тя не е нищожна. Относно спазването на процедурата по чл. 66 АПК съдът е приел, че при издаването на общия административен акт е било допуснато нарушение, но го е преценил за несъществено. Позовал се е на нормата на чл. 69, ал. 1 АПК, в която са разписани формите на участие на заинтересованите лица в общественото обсъждане. Поради това, че производството по предоставянето на статут се развива по специален закон, по инициатива и експертна преценка на ангажирани с опазване на културното наследство специализирани институции, е направил извод, че заинтересованите лица биха могли да участват в него единствено като подават възражения. Съдът е проверил изцяло процедурата по предоставянето на статут на "Трети Варненски неолитен некропол" на групова археологическа недвижима културна ценност с категория "национално значение". От заповед № РД-9К-76 от 10.05.2013 г. на министъра на културата за назначаване на комисия за изготвяне на предложение за определяне на режимите-граници и предписание на груповата археологическа недвижима културна ценност с категория; протокол от 22.05.2013 г. на назначената комисия за изготвяне на предложение за определяне на режими-териториален обхват и предписание за опазване на архитектурната недвижима културна ценност; заключителна оценка по чл. 64, ал. 1 ЗКН на археологическата недвижима културна ценност, представляващо "Трети Варненски неолитен некропол" в частта му на т. IV с приложения към него графичен материал, на който е показано предложението за териториалния обхват и охранителната му зона; протокол № 50 от 16.09.2014 г. от заседанието на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности с констатациите му по т. 7; писмо с изх. № 0401-1681 от 17.09.2014 г. от директора на Национален институт за недвижимо културно наследство до министъра на културата с предложението по т. 7 – за предоставянето на статут на археологическа недвижима културна ценност на "Трети Варненски неолитен некропол" с категория национално значение и определяне на режими – граници и предписания за опазване на територията му и охранителната зона; писмо № 08-00-243 от 27.02.2015 г. от министъра на културата за съгласуване с МРРБ на проекти на заповеди за предоставяне на статут на груповата археологическа недвижима културна ценност; писмо изх. № 90-05-228 от 25.03.2015 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за съгласуване на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗКН. Въз основа на това фактическо установяване тричленният състав е направил извод, че процедурата по предоставянето на статут на "Трети Варненски неолитен некропол" е съобразена със ЗКН и Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности, наричана в изложението само "Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. ". Съгласно чл. 59, ал. 4 ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон. Според чл. 60 Националният институт за недвижимо културно наследство води публичен регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 ЗКН декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим по чл. 62, ал. 1. От данните в публикувания он-лайн публичен регистър, съдът е установил, че Варненският енеолитен некропол е деклариран като архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието, обн. в ДВ, бр. 66/1976 г. Съдът е обсъдил и неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, според което територията на археологическата културна ценност е определена за археологически проучвания, които могат да се извършват единствено при спасителни теренни проучвания, с оглед на гъстотата на застрояване в района, в който попада. Съдът е приел за неоснователни и наведените доводи от жалбоподателите, поради което като краен правен извод е извел, че заповедта е законосъобразна, а жалбите против нея е отхвърлил като неоснователни. При извършения служебен контрол съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо, а при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Оплакванията в касационната жалба повтарят направените оплаквания пред съда при първоначалното разглеждане на спора, но вече са посочени като касационни основания за отмяна. Наведените доводи за нищожност на заповедта, поради това, че е издадена от заместник-министъра на културата не могат да бъдат възприети. От данните по делото безспорно е установено, че заповедта е издадена не при делегация, както неправилно се твърди в касационната жалба, а по заместване. Следователно тя е издадена от органа, който е заместван – министъра на културата. Настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени от тричленният състав, като освен това се позовава и на изречение второ от т. 1 от ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ОСС на ВАС. Неоснователно е и оплакването, че при издаването на заповедта са нарушени съществено разпоредбите на чл. 66 и 69 АПК. Характерът и процедурата по издаването на обжалваната заповед са специфични, поради което нарушението на описаните норми правилно е преценено като несъществено. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че производството по предоставянето на статут се развива по специален закон, по инициатива и експертна преценка на ангажирани с опазване на културното наследство специализирани институции, поради което заинтересованите лица биха могли да участват в него единствено като подават възражения. Евентуално подадените възражения биха били против даването на статут на групова археологическа недвижима културна ценност на "Трети Варненски неолитен некропол", които по никакъв начин не биха подпомогнали определянето на културната ценност и нейната обществена значимост, каквито са целите на ЗКН. Това се установява и от изразеното становище в касационната жалба относно дадените заключения от експертните съвети. Оплакването, че заповедта е немотивирана също е неоснователно, тъй като издаването на заповедта се предхожда от специално разписана процедура, а назначените комисии и становищата им са възприети изцяло от министъра на културата. Тези становища са част от процедурата по издаването на заповедта, а те като одобрени от министъра се приемат като мотиви при издаването й - ТР № 16 от 31.03.1975 г. н ОСГК на ВС. Неоснователно е и оплакването, че не били извършени археологически проучвания, тъй като обектът е идентифициран и деклариран още през 1976 г., при спазването на реда, предвиден в Закона за паметниците на културата и музеите, който е отменен. Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на суша или под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания – чл. 146, ал. 1 ЗКН. От анализа на нормата следва, че археологически обекти са не само откритите, но и тези, за които се предполага, че се намират там. Неоснователно е и оплакването, че към заповедта не била приложена карта. Към обжалваната заповед е приложен графичен материал-копие на Приложение № 2, част 2 от 2 – неразделна част от заповедта на министъра на културата – л. 70 от делото. Тя е изработена върху извадка-копие от неодобрена кадастрална карта в посочения мащаб, върху която е нанесен териториалния обхват на груповата археологическа недвижима културна ценност "Трети Варненски неолитен некропол" и охранителната му зона. Териториалният обхват на груповата археологическа недвижима културна ценност е определен по уличните регулационни линии, очертаващи границите на няколко квартала в гр. Варна, където са били открити колективни археологически находки. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на касаторите за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация – министъра на културата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в отговора на касационната жалба, следва да се уважи според чл. 143, ал. 4 АПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК и във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правата помощ, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, касаторите следва да заплатят на министъра на културата юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд, първа колегия