Определение № 265 от 24.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4162/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. К. Д. с адрес в [населено място], чрез адв. И. Ю., против решение № 1595 от 28 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4635/2018 г. по описа на апелативния съд в гр.София, в частта му, с която е отменено решение № 3746 от 8 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 14176/2017 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му за отхвърляне на предявения от И. Н. П., като майка и законен представител на детето Н. В. Д., родено на 06.11.2014 г., срещу Д. иск по чл. 70 СК за заплащане на месечна издръжка до размера от 400 лева, и вместо това бащата е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 400 лева за периода от 30.05.2019 г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от първо число на месеца, за който се отнася плащането. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа се, че издръжката на детето до навършване на пълнолетието му е била платена авансово. Правилно инстанционният съд бил приел, че издръжка в общ размер на 152554,74 лева, предназначена да покрие нуждите на детето до навършване на пълнолетието му, е била платена на майката на два пъти. Сочи се, че това обстоятелство било признато от сама ищца с молба от 02.05.2018 г., като признанието кореспондирало с останалите доказателства по делото. Оспорват се изводите на въззивния съд, който пренебрегнал направеното от от ищцата признание и приел, че издръжката не била платена занапред, тъй като част от нея била платена по време на бременността. Неправилно било възприето, че платените суми следвало да се тълкуват според основанието, посочено във вносната бележка. Въпреки че П. не била декларирала пред Националната агенция за приходите дохода в размер на 78000 евро, получаването на сумата безспорно се установявало от направеното от нея признание. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се поддържа становище за очевидна неправилност на въззивното решение. В отговор на касационната жалба ответницата И. Н. П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. К., поддържа становище за недопустимост на жалбата на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК; излага доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на жалбата по същество. С въззивното решение е прието, че предявеният от П. против Д. иск за установяване на произхода на детето Н. Н. П. от ответника като баща е основателен, като този извод е направен на базата на приетите по делото ДНК експертизи. Съобразно така установения произход, апелативният съд е възприел и изводите на първата инстанция, че детето занапред следва да носи имената Н. В. П., че в най-добър интерес на детето е местоживеенето му да бъде определено при майката, на която да бъде възложено упражняването на родителските права, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето. Във връзка с преценката на възможността на Д. да заплаща издръжка е установено, че той има сключен граждански брак с друго лице и две деца, родени съответно на 23.02.2003 г. и на 29.08.2010 г.; че за периода м. 10.2016 г. - м. 11.2017 г. е получил нетно трудово възнаграждение в общ размер на 40232,54 лева (приблизително 3700 лева месечно); че към момента на раждането на Н. е придобил и притежава в режим на съпружеска имуществена общност къща, построена в съсобствено дворно място в [населено място], апартамент в [населено място], самостоятелен обект в сграда - складово помещение, ведно с прилежаща му идеална част от поземления имот, в който е построена сградата, вилна сграда заедно с дворно място в [населено място], общ. П.; два автомобила марка „М.“, придобити през 2010 г. и 2012 г. По отношение на П. е установено, че в периода 2014 г.-2016 г. не е имала доходи, тъй като е била в отпуск за отглеждане на дете, без да е получавала осигурителни плащания, а от м. октомври 2017 г. ищцата работи по трудово правоотношение (не е установен размер на получаваното от нея трудово възнаграждение). Прието е за установено, че Д. е превел на П. сумата от общо 78000 евро чрез два банкови превода – от 15.05.2014 г. за сумата от 48000 евро (с левова равностойност 93879,84 лева) и от 14.04.2015 г. за сумата 30000 евро (с левова равностойност 58674,90 лева), с основание за плащането посочено „финансова помощ“. Съобразно събраните по делото гласни доказателства, посочените суми са били заплатени за издръжка, като това обстоятелство било признато от ищцата с молба вх. № 61219/02.05.2018 г., според която извършените плащания са били за издръжката на детето до 01.11.2016 г. При тези данни, въззивният съд в приел, че преведената на 15.05.2014 г. сума в размер на 48000 евро не е заплатена за издръжка на детето, тъй като към онзи момент то все още не е било родено, поради което задължение за заплащане на издръжка не е възникнало. Предвид периодичния характер на задължението за издръжка, съдът е приел, че това задължение не е било ликвидно към момента на извършване на превода на 14.04.2015 г., поради което, за преценката относно настъпването на погасителния ефект на извършеното плащане, следва да определи размерът на месечното задължение за издръжка, дължима за процесните периоди. Във връзка с претенцията за издръжка за минало време е прието е, че за периода 01.11.2016 г.-01.11.2017 г. (датата на предявяването на иска) нуждите на детето са изисквали средства за месечна издръжка в размер на 400 лева, както и интензивни лични грижи, полагани изцяло от майката, която от раждането до навършването на тригодишна възраст на детето не е имала възможност да реализира доходи. След 01.11.2017 г., поради навлизане в предучилищна възраст, нуждите на детето са нараснали, размерът на дължимата месечна издръжка е станал 500 лева, но е отчетено и обстоятелството, че майката е започнала да реализира доходи, поради което е прието, че и за този период бащата дължи месечна издръжка в размер на 400 лева. Посочено е, че дължимата от ответника издръжка за тези два периода (01.11.2016 г.-01.11.2017 г., и от предявяване на иска до приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция - 30.05.2019 г.) е била заплатена авансово с превода от 14.04.2015 г. По отношение на издържката за периода от датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция занапред съдът е посочил, че не може да приеме, че е настъпил погасителният ефект на извършеното авансово плащане, тъй като този период задължението за издръжка не е ликвидно. Неоснователно е твърдението на ответницата П., че касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като спорът е за издръжка. С посочената норма от обхвата на касационния контрол се изключват решенията по въззивни дела по искове за издръжка, но от това основно правило е въведено изключение за случаите, в които предмет на спора са въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс, и то когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Безспорно, в процесния случай въпросът е за издръжката на ненавършило пълнолетие към датата на обявяване на въззивното решение дете, а предявеният иск за издръжка намира своето основание в чл. 70 СК, като правилото препраща към прилагането на чл. 59 СК. Кумулативното наличие на двете предпоставки за възникване на посоченото изключение води до неоснователност на твърдението за недопустимостта на касационната жалба. Неоснователно се твърди от касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Касаторът поддържа, че в случая е налице неправилност на решението, неправилно приложение на материалното право и съответно процесуални нарушения; майката е признала като факт, че платените суми от бащата са платени за издръжка, независимо от факта, че част от тях са платени по време на бременността, но съдът отхвърлил това признание. Изложените съображения са за допуснато съществено процесуално нарушение при преценката на доказателствата по спора, а не за наличието на тази особена, квалифицирана форма на неправилността според чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. При служебната преценка на въззивното решение не се установява наличието на хипотезите на очевидната неправилност на съдебния акт: законът да е приложен в неговия обратен смисъл, или да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или съдът да е допуснал явна необоснованост на акта си като следствие от грубо нарушение на правилата на формалната логика, и тези хипотези да са установими непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства, доводите на страните и осъществените процесуални действия. Касационният съд приема, че се обосновава допускането на касационното обжалване по обусловилия изхода на спора и уточнен от съдебния състав въпрос за възможността издръжка на ненавършило пълнолетие дете да се плати авансово, поради значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Останалите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Част от въпросите са свързани с виждането на касатора за съдържанието на стореното с молба от 02.05.2018 г. на ответницата изявление за причината за извършените от касатора преводи. Такива са въпросите: част от издръжката на дете може ли да бъде платена след зачеване на детето, но преди раждането му, след като има признание от майката след раждането на детето пред съда, в хода на първоинстанционното производство, че тази сума е приета от нея по време на бременността именно за издръжка на бъдещото дете, независимо от основанието на вносната бележка, озаглавено „финансова помощ”, предвид факта, че когато признава този факт, тя вече е майка на това дете, законен представител, формиращ правно валидна воля от негово име, както и първата част на въпроса законосъобразно ли е решение на съда, който не е взел под внимание признанието на майката, че сумата от 152554,74 лева е платена за издръжка на дете и осъжда бащата да плаща още по 400 лева месечно занапред, предвид че плащането на 400 лева месечно занапред ще доведе до плащане общо на издръжка в размер на 1200 лева, която бащата е неспособен да отдели за другите две деца, които има. Тези въпроси не са годно основание за допускане на касационното обжалване, доколкото налагат в производството по селекция на касационните жалби за допускането им до касационно обжалване да се обсъжда същината на представени по делото доказателства. Касационният съд няма подобни правомощия в процедурата по чл. 288 ГПК, а такава възможност възниква в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Както обвързващо се приема и в т. 1 на ТР № 1/2009 г., касационният съд в настоящото производство следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, респективно дали обжалваното решение е правилно, дали фактическата обстановка е правилно възприета или дали правилно са обсъдени събраните по делото доказателства, каквато преценка всъщност се търси с посочените въпроси. Въпросите за това следва ли съдът да присъжда издръжка в размер на 400 лева занапред и да не се признава аваносово плащане на същата за в бъдеще, след като родителят има още две деца, за които не е внесъл на влог за всяко едно от тях сума от 152554,74 лева или не е платил авансово тази сума, и втората част на горепосочения въпрос не водят до допускане на касационното обжалване, тъй като не са обусловили изхода на спора – подобни съображения съдът не е излагал. Въпросът следва ли да се приеме, че липсва издръжка занапред, след като по безспорен начин е доказано, че бащата е платил сума от 152554,74 лева, която за 18 години представлява сумата от 706,27 лева месечно, считано от раждането на детето, не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като това е спорният между страните въпрос, по който следва да се постигне установеност и безспорност между тях, а не обусловил изхода на спора въпрос. Същият е изводът и по въпросите следва ли платени суми от бащата към майката за издръжка, преди да е установен по съдебен ред размер на задължението, да не се признават за издръжка, платена авансово, и плащането на издръжка занапред до навършване на пълнолетие дерогира ли въможност от страна на майката за предявяване на иск за издръжка към бащата за в бъдеще при настъпила промяна в обстоятелствата във финансовото благосъстояние на бащата или нужда от допълнителни средства за детето. Въпросите следва ли да се счита като допълнително признание за платена издръжка занапред фактът, че майката не е декларирала в НАП получена сума в размер на 152554,74 лева, платена по банков път от бащата, плащането от страна на бащата на общо 7800 евро или 152554,74 лева за здръжка на дете чрез майката и фактът, че майката е похарчила тази сума без яснота дали е в интерес на три-годишно дете, влече ли след себе си задължение за повторно плащане на издръжка от страна на бащата по отношение на детето, и плащането от страна на бащата на общо 7800 евро или 152554,74 лева към момент, в който е имал възможност да плати тази сума, равняваща се на 706,27 лева месечно до навършване на пълнолетие на детето, не е ли в интерес на детето, че е платена на два пъти занапред, предвид факта, че за в бъдеще бащата може да не е способен за плаща по 706,27 лева месечно, например при настъпване на трайна неработоспособност или смърт, нямат отношение към мотивите на въззивния съд, поради което допускането на касационното обжалване по тях не се налага. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 288 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,