Определение № 309 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 837/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 13651 от 27.04.2011 г. на К. Д. Д., И. Г. А., Д. Н. Д., Д. Н. Д., К. С. Г., С. К. С. и Д. К. С., всички чрез адв. К. К. срещу решение № 309 от 18.03.2011 г. по гр. д. № 1436/2010 г. на Окръжен съд – Варна. С посоченото решение е оставено в сила решение № 1639 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 2048/2007 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм/. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.–ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационнaта жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 7541,30 лв., а размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка, т.е. 1885, 33 лв., съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, какъвто е посочен и с исковата молба. Ето защо подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,