Определение № 228 от 08.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 573/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №6631 от 29.09.2015г. по в.гр.д.№1801/2014г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 24.09.2013г. по гр.д.№45751/10г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на втори етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], №12, между съсобственици и при квоти: 3/18 за Д. П.; 3/18 за Р. Ц.; 3/18 за М. С. и 9/18 за Г. В.. Въззивният съд е приел, че по силата на извършено дарение с нотариален акт №127/1975г. процесният имот е станал собственост на братята Ц. В. /праводател на ищците Д., Р. и М./ и Г. В.. Прието е за неоснователно възражението на Г. В., че е придобил собствеността на целия имот по давност. Дори да се приеме, че само той е упражнявал фактическа власт върху имота след извършеното дарение, не е установено да е демонстрирал своенето пред своя брат, а след това пред неговите наследници. От 2004г., когато се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, до 2010г., когато е предявен искът за делба, не са изтекли 10 години давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС. Не може да се приеме също, че Г. В. е придобил ½ ид.част от втория етаж с кратката петгодишна давност, претендирана на основание чл.79, ал.2, вр. чл.70, ал.1 ЗС и покупко-продажбата по нотариален акт №12/2004г., с който неговия баща Д. В. му е продал собствените си 4/6 ид.части от цялата сграда, включително от втория етаж, тъй като приобретателят Г. В. не е бил добросъвестен – знаел е, че прехвърлителят не е собственик на етажа. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. В.. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса важи ли презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. По този въпрос обжалваното решение противоречало на ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС. Ответниците в производството Д. П., Р. Ц. и М. С. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че няма противоречие между обжалваното въззивно решение и ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, съответно – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В пълно съответствие с това тълкувателно решение е прието, че след дарението от 1975г., въз основа на което е установена фактическата власт върху вещта, Г. В. е само държател на идеалната част на своя брат и съсобственик Ц. В. и в този случай, когато трансформира това държане във владение за себе си, той е следвало да демонстрира промяната в намерението си по отношение на своя съсобственик. Същественото в случая е това, че основанието, на което е установена фактическата власт от Г. В., е дарение в полза на него и на брат му – т.е. основанието не изключва владението на другия брат, съответно – не освобождава Г. В. от тежестта да установи действия, с които е отблъсквал владението на брат си Ц. В.. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Тъй като ответниците не претендират разноски за касационното производство, такива не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,