Определение № 614 от 15.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 477/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Г. Г. М. в качеството му на особен представител на Е. Д. С. срещу определението от 16.04.2010 год. по гр.д. № 73/2010 год. на П. окръжен съд. С това определение ПкОС е оставил без уважение молбата на адв. М за присъждане на допълнително възнаграждение в качеството и на особен представител. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Доводите на адв. М са свързани с размера на присъденото възнаграждение, което не съответства на предвиденото в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че присъденото и от районния съд възнаграждение от 70 лв. е занижено. Поради това счита, че ПкОС следва да и присъди 343.63 лв. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. В производството по иск на „Т”ЕАД за сумата 3546.66 лв. срещу Е. С., ответникът е бил представляван пред П. районен съд и П. окръжен съд от назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК вр.чл.25 ал.1 вр.чл.21 т.3 ЗПП особен представител – адв. М. П. назначаването и е определен размер на възнаграждението 70 лв., вносим от ищеца. След приключване на съдебното производство и постановяване на решението на 23.03.2010 год., с депозирана на 25.03.2010 год. адв. М е поискала от П. окръжен съд да ми бъде присъдено допълнително възнаграждение. С обжалваното определение, П. окръжен съд е отказал да стори това, позовавайки се на несвоевременността на искането. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: Дали при назначаването на особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК на разноски на ищеца възнаграждението се определя в съответствие с Наредба № 1/2004 год. за адв.възнаграждения или съгласно чл.37 ал.1 ЗПП вр. Наредбата за заплащането на правната помощ в случая е без значение. Това е така, поради обстоятелството, че отказът на П. окръжен съд за присъждане на допълнително възнаграждение е обусловен не от преценката на размера, а от факта, че искането е направено не просто след приключване на съдебното дирене, а и след постановяването на решението. Липсва процесуална възможност за присъждане на възнаграждение, което не е било поискано своевременно, поради което определението на ПкОС ще следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.