Определение № 9747 от 13.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8411/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от София против определение № 9488/2.11.2023г., постановено по адм. дело № 9188/2023 г. по описа на Административен съд София град. С определението е оставена без разглеждане жалбата на В. срещу Решение № 618 по Протокол № 80/13.07.2023 г. на Столичен общински съвет, заедно с обективираното в нея искане за спиране на предварителното изпълнение на решението. Частният жалбоподател без да излага конкретни доводи, твърди че определението е „нищожно поради противоречие с основополагащи, принципни свръх повелителни правни“ в условията на евентуалност иска определението да бъде обезсилено или отменено изцяло като недопустимо и неправилно. Ответникът – Столичен общински съвет не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд София град е бил сезиран с жалба на Н. В., против посоченото по-горе решение на Столичния общински съвет с което е одобрен проект на: 1. ПУП - изменение на плана за регулация на УПИ I- „за озеленяване, спортно-рехабилитационен център, подземен гараж и обществена тоалетна“ и УПИ II- „за автоматична пералня“, кв. 35, м. „Хиподрума“, район „Красно село“- Столична община за създаване на нов УПИ I- „за парк“, поземлени имоти с кадастрални идентификатори 68134.204.114 и 68134.204.113 от КККР по кафявите зачертавания, цифри и текст, съгласно приложения проект. 2. ПУП изменение на план за застрояване- отпадане на подземен гараж за 80 коли, отпадане на едноетажни и триетажна сграда в УПИ I- „за озеленяване, спортно-рехабилитационен център, подземен гараж и обществена тоалетна“ и отпадане на предвидената пристройка към съществуващата обществена тоалетна, кв. 35, м. „Хиподрума“, район „Красно село“- Столична община, съгласно приложения проект. С жалбата е поискано обявяване на нищожност на решението, алтернативно неговата отмяна като незаконосъобразно. Поискано е и спиране на допуснатото предварително изпълнение. С разпореждане от 27.09.2023 г. съдът е оставил жалбата на В. без движение и е дал указания на жалбоподателя в седемдневен срок от уведомяването да внесе държавна такса за оспорването и да представи доказателства, че за него е налице правен интерес да оспорва решението на общинския съвет, като изрично е посочено че следва да установи, че по отношение на него е налице някоя от хипотезите на чл. 131, ал.1 и ал.2, т. 1-5 ЗУТ. Жалбоподателят е предупреден, че ако не изпълни отстрани установените недостатъци на жалбата в срок и в цялост, същата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. На 12.10.2023 г. жалбоподателят е представил доказателства за заплащане на дължимата държавна такса. Доказателства за качеството му на лице, попадащо в хипотезите на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1-5 ЗУТ, не са представени. Неустановяването на качеството на заинтересовано лице от страна на В. е мотивирало съда да остави без разглеждане жалбата, както и на съдържащо се в нея искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт и да прекрати производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Право да обжалват административни актове от категорията на посоченото решение на Столичния общински съвет са лицата изброени numerus clausus в чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗУТ. Въпреки дадените указания В. не е установил, че същият притежава качеството на заинтересовано лице, по смисъла на цитираната правна новела, да обжалва решението на общинския съвет. Правилно административният съд е приел, че жалбата му е недопустима поради неустановяване на активна легитимация да оспори административния акт. Недопустимостта на оспорването, е пречка да бъде разгледано и искането за спиране на допуснато предварително изпълнение на административния акт. Прочее, както правилно е отбелязал и първостепенния съд, в конкретния случай нито е налице разпореждане на административния орган, с което е допуснато предварително изпълнение на решението, нито такова предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, което прави искането за спиране на изпълнението на акта лишено от предмет. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото не следва да бъде касирано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,