Определение № 267 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 242/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 06.01.2010 г. по ч.гр.д. № 9361/2009, с което е потвърдено определение за връщане на въззивна жалба. Недоволен от определението е жалбоподателят М. К. Ф., представляван от адв. Г от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за действието на изричното пълномощие за процесуално представителство до свършването на делото, ако не е уговорено друго, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Заинтересованата страна С. о., район В. и П. не вземат становище. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславят решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е приел, че при липса на изрично изявена воля за учредяване на представителна власт пред по-горни инстанции изричното пълномощие важи само за първата съдебна инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в нарушение на закона въззивният съд е приел, че обемът на представителната власт по изрично пълномощие за процесуално представителство се различава от обема на същата в общия случай. Процесуалната представителна власт обхваща всички процесуални действия до приключването на делото с необжалваем акт. Тя може да бъде ограничена по волята на представлявания до процесуалните действия пред една инстанция или до отделни процесуални действия пред една инстанция. Такова ограничаване на обема на представителната власт обаче трябва да бъде посочено изрично. Изричното пълномощие за процесуално представителство по дела за гражданско състояние, включително по брачни дела, е общо. За да бъде ограничено до процесуалните действия пред една инстанция или до отделни процесуални действия пред една инстанция, това ограничение трябва да бъде посочено също изрично. В представеното пълномощно адв. Г е упълномощена да представлява молителя пред българските съдилища във връзка с промяната на името му. Така учредената обща представителна власт не е ограничена от изричното посочване на първото процесуално действие – депозиране на молба пред съответния районен съд. Когато има изявление за общо упълномощаване, изброяването на отделни процесуални действия е примерно и не може да се тълкува като ограничение. Ограничена процесуална представителна власт възниква, когато са посочени отделни процесуални действия и има изрично ограничение за извършването на други. Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение