Определение № 114 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4560/2008 г.

Образувано е по касационна жалба от адв. С процесуален представител на ответника по исковата молба – “Е” АД – София, против въззивно решение № 32/.22.02.2008 г. по гр.д. № 2085/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А отд. и по частна жалба от “Е” АД – София против разпореждане от 23.05.2008 г. по същото дело, за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа касационната жалба намира, че същата е процесуално недопустима на основание чл.283 изречение първо ГПК. От съобщението до касатора за решението на въззивния съд, изпратено на 22.02.2008 г., е видно, че същото е получено на 10.03.2008 г.от лице по смисъла на чл.50 ал.3 ГПК. Касационната жалба е подадена по пощата на 11.04.2008 г./петък/ и е постъпила в деловодството на въззивния съд на 15.04.2008 г./понеделник/. Едномесечният срок по чл.283, изречение първо ГПК е изтекъл на 10.04.2008 г./четвъртък/. В случая е налице хипотезата на 62 ал.2, изречение второ ГПК, но не са налице хипотезите на чл.60 ал.6 ГПК, чл. 154 ал.2 КТ и чл.55 ал.2 ЗДСл. Следователно касационната жалба е просрочена с един ден и следва да бъде оставена без разглеждане. По частната жалба настоящият състав на ВКС, І г.о., намира, че въпросът за разноските е част от решението на въззивния съд и спрямо него е приложима разпоредбата на чл.282 ал.1 ГПК. Поради това обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във вр.с чл.180 ал.2 ГПК и чл.278 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.,