Определение № 737 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 648/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №9056/19.10.2009г. на адв. Н като пълномощник на ищците по делото, срещу определение №141 от 23.07.2009г. по гр.д. №1026/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е върната касационната им жалба срещу решение от 15.08.2008г. по гр.д. №1294/2003г. на Софийски апелативен съд и е прекратено касационното производство. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. С решение от 15.08.2008г. по гр.д. №1294/2003г. на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение от 04.07.2000г. по гр.д. №729/1997г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени субективно съединените искове на Л. Т., П. Т., Т. Т., В. Т., П. Т., Й. Т., В. Т., А. Т., В. Т., Е. Т., А. З., К. К. чрез законния си представител Х. Д. и Н. Т. срещу „Ц”А., РУМ „Д”ЕООД и „Н”А. с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата 9873лв. Касационната жалба на адв. Н като пълномощник на ищците по делото, срещу въззивното решение, е върната с обжалваното определение и касационното производство е прекратено. За да постанови този резултат съставът на ІІІ г.о. на ВКС е приел, че касационният контрол е недопустим, тъй като всеки от субективно съединените искове е под предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК размер. Видно от данните по делото исковете са заявени в общ размер на 8851000неденом.лв./8851деном.лв./. С молба от 03.10.1997г. ищците, чрез процесуалния си представител адв. Я, са уточнили размера на исковете на всеки от тях, като предявеният от Л. Т. е в размер на 2914634неденом.лв. /2914,63деном.лв./. Исковете на останалите ищци, съгласно това уточнение са с размер до 1000ден.лв. В хода на делото в първата инстанция в съдебното заседание на 08.06.2000г. е извършено увеличение на общия размер на исковете на 9873лв., като претенциите към ответника „ЦУМ”А. са в общ размер на 4421лв., а към ответника „Н”А. – 5452лв. Видно от приетата в същото съдебно заседание молба ищците са уточнили размера на претенциите на всеки един от тях към всеки от ответниците. Размерите на исковете са до 1000лв. всеки от тях с изключение на исковете на Л. Хр. Т., които са в размери съответно 1473,50лв. и 1817,14лв. Предявените от останалите ищци искове са с цена на иска до 1 000лв. всеки от тях, поради което производството по тези искове е приключило с постановяване на въззивното решение. Общият обжалваем интерес по обективно и субективно съединените искове е без значение за определяне на обжалваемия интерес по чл.280, ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че решения на окръжния съд по дела с обжалваем интерес до 1000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая обжалваемият интерес е до 1000 лева по отношение на всеки един от разгледаните искове /с изключение на исковете на Л. Хр. Т. / то с обжалваното определение правилно е прието, че касационното производство е недопустимо и същото е прекратено по отношение на жалбата по тези искове. С оглед на изложеното частната жалба е частично основателна и обжалваното определение следва да се отмени в частта по отношение на касационната жалба на Л. Т. и в тази част делото се върне за продължаване на процесуалните действия. В останалата част, по отношение на касационните жалби на останалите касатори определението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение