Определение № 234 от 23.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 153/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Д” О., гр. Б. срещу определение № 6 от 06.01.2010 г. по ч. гр. д. № 662/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски районен съд определение от 03.11.2009 г. по гр. д. № 6203/2009 г. за отказ да бъде конституирано „А” А., гр. С. като трето лице-помагач на страната на дружеството-жалбоподател – ответник по предявения иск. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се поддържа, че определението на Бургаски окръжен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а молбата по чл. 219 ГПК за конституиране на „А” А., гр. С. като подпомагаща страна - да бъде уважена. Ответникът по частната касационна жалба – „Б” А., гр. Б. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално недопустима. Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на отказа на Бургаски районен съд да конституира „А” А., гр. С. като трето лице-помагач на страната на дружеството-жалбоподател – ответник по предявения иск, не е преграждащо развитието на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, защото третото лице никога няма качеството на главна страна в процеса, т.е. иск от или срещу него може да се предяви в отделно производство. Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за отказ да бъде уважена молба по чл. 175 ГПК /отм./, следва и от задължителните указания по т. 5 и т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 г. Всяко определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /аналогичен на чл. 213, б.”б” ГПК /отм./, каквото по вида си е и определението по чл. 220 ГПК, подлежи само на двуинстационно разглеждане и следователно ВКС се произнася по жалби срещу тази категория определения само в случаите /какъвто настоящият не е/, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение