Определение № 197 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 282/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№78242/12.06.2017г., подадена от К. А. К. чрез адв. Воденичарски, с която се иска изменение на постановеното от ВКС определение №486 от 05.06.2017г., постановено по настоящото дело в частта за разноските като се намалят присъдените такива в полза на насрещната страна. Ответната страна Прокуратура на Република България в представен писмен отговор вх.№7325 от 28.06.2017г. чрез юрисконсулт Г. взема становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима и редовна като подадена в срок. Съгласно чл.248 ГПК когато съдебният акт е необжалваем искането за изменението му в частта за разноските следва да се подаде в едномесечен срок от постановяването, което в процесния случай е спазено. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Касационното производство е образувано по жалба на К. А. К., подадена чрез адв.Воденичарски, срещу въззивно решение №7530 от 17.10.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 9234/2016год., с което е потвърдено решение №8340 от 10. 06 .201 6 г. по гр.д. № 5573 /201 6 г. на Р айонен съд [населено място]. С първоинстанционното решение СРС е отхвърлил предявените от К. А. К. срещу Прокуратура на Република България обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №РД-08-1450/07.12.2015г. за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “ главен специалист” в отдел „ Технически”, Дирекция „Техническо обслужване“, Прокуратура на Република България – Администрация на главния прокурор, и за заплащане на сумата от 8820лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа поради незаконното и уволнение за периода от 07.12.2015г. до 07.06.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. С Определение № 486/05.06.2017г. ВКС, състав на ІІІ г. о., в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и е осъдил касатора К. да заплати на насрещната страна сторените в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лв. Възражението, релевирано в молбата по чл.248 ГПК, че неправилно е определен дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно. Претендираният и съответно присъден с определението по чл.288 ГПК размер на възнаграждението за процесуално представителство по делото, осъществено от юрисконсулт, в размер 800лв., е под минималния такъв от 923,25 лв., изчислен съобразно правилата на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7,ал.1 т.1 и чл.7 ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. Поради това, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,