Определение № 8131 от 28.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6405/2024 г.

Производството е по чл.229 - чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.51, ал.6 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по три частни жалби. Едната частна жалба е на "О-рент" ЕООД със седалище в гр.София и е против определение №681 от 27.05.2024г., постановено по адм. дело №626/2024г. по описа на Административен съд София – област. С него е разрешено на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка КЗК №409 от 2024г. извършването на проверка на място по чл.50, ал.1 от ЗЗК по отношение на „О-рент“ ЕООД, като разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество с ново определение, с което да се остави без уважение искане вх. №3485/27.05.2024г. на председателя на КЗК за разрешаване извършване проверка на място по см. на чл.50, ал.1 от ЗЗК по отношение на „О-Рент" ЕООД. Втората частна жалба е на "Земекоп" ЕООД със седалище в гр.Варна и е против определение №680 от 27.05.2024г., постановено по адм. дело №626/2024г. по описа на Административен съд София – област. С него е разрешено на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка КЗК №409 от 2024г. извършването на проверка на място по чл.50, ал.1 от ЗЗК по отношение на "Земекоп" ЕООД, като разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие. В частната жалба също се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и решаване на въпроса по същество. Третата частна жалба е на „Инжконсулт" ЕООД със седалище в гр.Варна и е против определение №679 от 27.05.2024г., постановено по адм. дело №626/2024г. по описа на Административен съд София – област. С него е разрешено на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка КЗК №409 от 2024г. извършването на проверка на място по чл.50, ал.1 от ЗЗК по отношение на „Инжконсулт" ЕООД, като разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие. И в тази частна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и решаване на въпроса по същество. Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител юрк.Г. Манолов, с представени писмени защити срещу всяка от трите частни жалби, изразява становище за тяхната неоснователност и за правилност на обжалваните определения. Моли да бъдат отхвърлени частните жалби. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по всяка от трите частни жалби. Частният жалбоподател "О-рент" ЕООД е представил и отговори на частните жалби на "Земекоп" ЕООД и „Инжконсулт" ЕООД. С тях изразява становище за тяхната основателност. Счита, че обжалваните с тях определения са необосновани и незаконосъобразни. Частният жалбоподател "Земекоп" ЕООД е представил и отговор на частната жалба на "О-рент" ЕООД. С него изразява становище за нейната основателност и счита, че тя следва да бъде уважена. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и трите частни жалби за процесуално допустими като подадени срещу подлежащи на обжалване определения съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.51, ал.6 от ЗЗК, от страни по делото, за които те са неблагоприятни и в срока по чл.51, ал.6 от ЗЗК. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. С обжалваните определения Административен съд София - област разрешил на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК №409 от 2024г. извършването на проверка на място по чл.50, ал.1 от ЗЗК по отношение на „О-рент“ ЕООД, "Земекоп" ЕООД и „Инжконсулт" ЕООД, като разрешенията се отнасят за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваните предприятия. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е изложил идентични мотиви по трите обжалвани определения. Приел е, че от формална страна разглежданите искания отговарят на условията за тяхното съдържание по чл.51, ал.2, т.1, 2, и 3 ЗЗК. Административният съд е извършил и преценка дали исканията преследват легитимна цел, необходими ли са извършването на внезапни проверки на място по смисъла на чл.50, ал.1 от ЗЗК с оглед изясняване на фактите по образуваното производство и дали намесата в правната сфера на посочените дружества чрез проверки на място по смисъла на чл.50, ал. 1 ЗЗК са пропорционални на преследвана цел. След анализ на фактите и данните в подробно обоснованото искане и приложеното към него решение за образуване на производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл.15, ал.1 от ЗЗК съдът е счел, че исканите проверки целят разкриване, изясняване и установяване на факти и обстоятелства, релевантни към състава по чл.15 от ЗЗК и са с оглед нуждите на разследването и доказването по конкретното образувано производство. Обжалваните определения са правилни. По трите обжалвани определения административният съд е изложил идентични мотиви. Затова те /обжалваните определения/ следва да бъдат разгледани съвместно. Неоснователни са възраженията на частните жалбоподатели за необоснованост на обжалваните определенията, тъй като те били бланкетни и в тях липсвало информация за извършените нарушения и обосновка на причините, които налагат тяхното постановяване. В трите обжалвани определения е посочено, че проверката е необходима във връзка с установяването на евентуално извършено нарушение по чл.15 ЗЗК от частните жалбоподатели, посочено в определение №534/23.05.2024г. на КЗК по преписка №КЗК/409/2024г. Изтъкнат е тежкият характер на това евентуално нарушение, като обосноваващ необходимостта от събиране на доказателства без предварително уведомление на страните в производството, а оттам и пропорционалността на извършването на проверка на място. На първо място, следва да се подчертае спецификата на българското национално законодателство по приложението на процесуалните правила на конкуренцията, касаещи проверка на място в предприятията. Разпоредбата на чл.51 ЗЗК посочва, че КЗК може да извършва внезапни проверки след изрично получаване на съдебно разрешение от АССО, което се издава след представяне на искане от председателя на Комисията. Другояче казано, българският законодател е предвидил предварителен съдебен контрол, който цели засилена, допълнителна защита на правата на претърсваните предприятия и при който се следи дали искането отговаря на предвидените в разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗК реквизити. Следва да се отбележи, че производството за произнасяне по искането за проверка е бързо, като срокът за произнасяне на съда е в деня на постъпването. Това налага извода, че предвиденото производство цели да се провери от формална страна дали искането на КЗК съдържа законоустановените реквизити и посочени ли са ясно в него, целта на проверката, причината за извършването й и твърдените нарушения, а не извършването на детайлен анализ относно основателността на твърденията на Комисията. Още повече, че правомощията, предоставени на разследващите органи са изрично разписани в разпоредбата на чл.52 ЗЗК. Предвид посочените специфики на производството за издаване на разрешение по чл.51 ЗЗК, законодателят не е предвидил необходимост от възпроизвеждането на изискваните по отношение на искането, реквизити, и в съдебния акт по ал.4 от същия текст. В случая искането, по което са постановени обжалваните съдебни актове, съдържа всички основни реквизити по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗК. На стр.8-9 от искането е посочено естеството на твърдените нарушения по чл.15 от ЗЗК и чл.101 от ДФЕС, изразяващи се в манипулиране на обществени поръчки. А на стр.10 от искането са посочени наименованията на трите предприятия, целта на проверката и тежестта на евентуално извършеното нарушение, като подробно е обоснована необходимостта и ефективността на проверките на място като способ за събиране на доказателства. Административният съд е извършил и преценка дали исканията преследват легитимна цел, необходими ли са извършването на внезапни проверки на място по смисъла на чл.50, ал.1 от ЗЗК с оглед изясняване на фактите по образуваното производство и дали намесата в правната сфера на посочените дружества чрез проверки на място по смисъла на чл.50, ал. 1 ЗЗК са пропорционални на преследвана цел. При така извършения анализ и преценка е неоснователно възражението на оспорващия "О-рент" ЕООД, свързано с позоваване на чл.20, ал.8 от Регламент на Съвета №1/2003 от 16.12.2002г., в който е посочено, че предвидените принудителни мерки не трябва да са произволи, нито прекомерни, като се има предвид предмета на проверката. Освен това систематическото място на чл.20, ал.8 от Регламента сочи на извод, че тя се прилага само в случаите, при които националния съдия се произнася по искане в хипотезата на чл.20, ал.7 от Регламента - във връзка с оказване на съдействие от националния орган по конкуренцията при извършване на проверка от Комисията. Разглеждания случай не попада в тази хипотеза, поради което настоящият състав приема, че тези изисквания са неприложими. В този смисъл определение №7006 от 22.05.2013г. на ВАС по адм. д. №5765/2013г., IV отд. По същата причина е неоснователно и възражението на тримата частни жалбоподатели, основано на чл.20, ал.4 от Регламента. Цитираната практика на Съда на Европейския Съюз касае ограничаване на съдействието на проверяването предприятие до дейностите, в секторите, по отношение на които има достатъчно основание да се подозира нарушение на конкурентното право. В случая не се касае за съдействие на проверяването предприятие, а от друга страна с искането и обжалваните определения проверките на място са ограничени само до твърдените нарушения по чл.15 от ЗЗК и чл.101 от ДФЕС, изразяващи се в манипулиране на обществени поръчки. Затова не е налице твърдяното възражение. Доводите на частните жалбоподатели относно евентуалното извършване на нарушение по чл.15 от ЗЗК не могат да бъдат обсъждани в това производство, тъй като това е въпрос, който следва да бъде проверен и решен с постановяване на решението по същество на спора. Предвид изложеното обжалваните определения са правилни. Затова те следва да бъдат оставени в сила. С оглед на изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК искането на "О-рент" ЕООД за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно предявеното от ответника Комисията за защита на конкуренцията искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Затова частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията по 100 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,