Определение № 985 от 08.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 687/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] ,[населено място] чрез юрисконсулт Г. Д. против решение от 30.12.2009 год. по гр.д. № 1390/2009 год. на С. апелативен съд, ГК, 4-ти състав, в частта, в която е оставено в сила решението на Видинския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Н. М. М. от[населено място],, В. обл. сумата от 38 696 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие възникнал пожар на 24.07.2007 год. в района на[населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2007 год. до окончателното й изплащане. В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.З ГПК./ Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Ответникът по касация Н. М. М. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК: На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. След като е формулиран такъв въпрос следва да се посочи и обоснове наличието на една или няколко от специалните хипотези на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, въвеждащи допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване.Доколкото посочването на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване ,липсата на такъв е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване. отхвърлил В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи, че по въпросите дали съдът е длъжен в решението си да посочи мотивите въз основа на които е уважил, респ. част от предявения иск и дали съдът е длъжен да обсъди в съдът се е произнесъл противоречие с практиката на ВКС / съответно ППВС№1/10.11.1985 год. по първия въпрос и ППВС № 7/27.12.1965 год.. 2009 год. по втория въпрос/- основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. страните доказателства Касаторът счита също така, че по въпросите длъжен ли е съдът да възприеме заключение на вещо лице по приета експертиза, неоспорена от и по въпроса длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички по делото, е налице противоречива съдебна практика / основание за Допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ .В тази насока се позовава на Р № 712/18.11.20054 год. на ВКС, I ТО, и №2371/30.11.1955 год. по гр.д. №6251/1955 год. на IV ГО на ВС по първия въпрос и Решение № 189/14.07.2005 год. по гр.д. № 221982003 год. на ВКС, V г.о и Решение №1989/02.06.1983 год. по гр.д. № 1405/1983 год. на ВКС, II ГО по втория въпрос/. Посочените въпроси обаче нямат характер на такива, които са обусловили изхода на делото, а на практика представляват доводи за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, които могат да бъдат обсъждани след допускане на касационното обжалване, а не в производството по чл. 288 ГПК. Не е бил предмет на разглеждане и не е обусловил изхода на спора и посочения от касатора материалноправен въпрос, а именно: Дали собственикът на вещта носи отговорност за вредите ,ако същите са резултат на непреодолима сила или по вина на пострадалия. Последното е така, доколкото с обжалваното решение, въззивният съд е приел, че