Решение № 736 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16125/2011 г.

Решение № 736 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16125/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на Шефкет Мехмед Осман, Румен Цветанов Иванов и Румелия Гочева Николова, и тримата от с. Ясеново, общ. Казанлък, против Решение № 272/16.11.2011 г. по адм. д. № 505/2011 г. на Старозагорския административен съд. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушения на материални закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните нарушения са за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 54, ал. 1 от ИК относно задължението на общинската администрация гр. Казанлък да обяви не по-късно от 40 дни преди изборния ден на видно място в района на избирателната секция на с. Ясеново, общ Казанлък избирателния списък, на разпоредбата на чл. 64 от ИК за дописани в избирателния списък лица, включени в забранителния списък по чл. 64 от ИК, на разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 7 от ИК задължаваща секционната избирателна комисия да обяви на общодостъпно място пред избирателната секция резултатите от гласуването на първия тур, проведен на 23.10.2011 г. за избор на кмет на Кметство с. Ясеново, общ. Казанлък. Конкретно твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са за това, че административния съд без основание е отказал назначаването на съдебна експертиза, която да извърши проверка, свързана с регистрацията на гласоподаватели по настоящ адрес в избирателния списък, включени в списъка по чл. 64 от ИК, за отказа на съда да уважи искането на жалбоподателите за повторно преброяване на всички бюлетини в СИК с. Ясеново и участието в съдебното производство на председателя на ОИК Казанлък, без наличие на изрично упълномощаване от ОИК за участие в съдебното производство. С оглед твърденията в касационната жалба искането е за отмяна като неправилно на обжалваното решение на Старозагорския административен съд и вместо него Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Решение № 0012935/24.10.2011 г. на ОИК гр. Казанлък и обяви за недействителен избора за кмет на Кметство с. Ясеново, общ. Казанлък, проведен на първия тур на местните избори на 23.10.2011 г. Ответника по касационната жалба ОИК Казанлък в писменото си становище от 13.12.2011 г. и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Намира обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и с изискванията на Изборния кодекс. Ответникът по касационната жалба Христо Димитров Христов, в качеството си на избран за Кмет на Кметството с. Ясеново, общ. Казанлък в писмения си отговор от 07.12.2011 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи, които подробно мотивира в отговора си. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в заключението му. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. д. № 505/2011 г. на Административен съд Ст. Загора е образувано по жалба на Шефкет Мехмед Осман, Румен Цветанов Иванов и Румелия Гочева Николова, и тримата от с. Ясеново, общ. Казанлък, против Решение № 0012935/24.10.2011 г. на ОИК гр. Казанлък, с което за избран за кмет на Кметството с. Ясеново, общ. Казанлък на първия тур на местните избори проведен на 23.10.2011 г. с 267 действителни гласа е обявен Христо Димитров Христов, издигнат от ПП "ГЕРБ". Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на обжалваното решение на ОИК поради вписването в избирателния списък от страна на кандидата за кмет на кметството Христо Димитров Христов, в качеството му на досегашен кмет на кметството на лица регистрирани по настоящ адрес; за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ИК, задължаваща общинската администрация гр. Казанлък да обяви не по-късно от 40 дни преди изборния ден на видно място в района на избирателната секция на с. Ясеново, общ Казанлък избирателния списък, за допуснато нарушение на по чл. 192, ал. 3, изр. 2 от ИК в СИК с. Ясеново относно непълно запечатване на изборната урна в изборния ден, за допуснато нарушение по чл. 239, ал. 1 и ал. 2 от ИК извлечение от протокола на СИК да бъде поставен на видно място пред сградата, в която се помещава секционната избирателна комисия, както и непредставяне извлечение от същия на жалбоподателите като кандидати за кмет на Кметството с. Ясеново и на техните застъпници. С решението предмет на касационната жалба административния съд е отхвърлил като неоснователна подадената жалба. Не е възприел твърдението на жалбоподателите за допуснато нарушение по чл. 54, ал. 1 от ИК. Според съда по този повод жалбоподателите са депозирали жалба пред ОИК Казанлък. С Решение № 285 по Протокол № 31/18.10.2011 г. ОИК е уважила жалбата им и е задължила общинската администрация Казанлък да отстрани допуснатото нарушение като постави избирателните списъци в СИК № 64 с. Ясеново на видно и общодостъпно място на територията на избирателната секция в съответствие с изискванията на § 1, т. 12 от ДР на ИК. В съответствие с така дадените указания избирателните списъци на 20.10.2011 г. са изнесени на видно място. Приел е, че доколкото избирателните списъци са били изложени в сградата на кметството и избирателите, не са били лишени от възможността да се запознаят с тях и направят проверка по вписванията, допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ИК, във връзка с § 1, т. 12 от ПЗР на ИК не е съществено нарушение, което да повлияе върху действителността на изборния резултат. С решението си Старозагорският административен съд е възприел като неоснователно и оплакването на жалбоподателите за вписване в избирателния списък на лица, регистрирани по настоящ адрес, което в съответствие с чл. 53, ал. 1 от ИК може да се извърши не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Приел е, че разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ИК, във връзка с § 10, ал. 3 от ПЗР на ИК допуска такава възможност при условие, че избирателят е живял най-малко през последните 4 месеца преди изборния ден в съответното населено място. В тези случаи, в съответствие с нормата на чл. 53, ал. 3 от ИК не се изготвя отделен избирателен списък а общинската администрация на населеното място по настоящия адрес предава информацията за подадените искания на ГД "Гражданска регистрация и административно обслужване" в МРРБ не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматичното включване на избирателя в избирателния списък по настоящ адрес и заличаването му от избирателния списък по постоянен адрес. По тази причина според съда е налице разминаване на избирателните списъци по чл. 64, ал. 1 от ИК, които се обявяват не по-късно от 40 дни преди изборния ден и избирателния списък по чл. 53, ал. 3 от ИК, при който вписването са извършва от ГД "ГРАО" автоматично не по-късно от 12 дни преди изборния ден. При извършената от съда проверка в избирателния списък за избор на общински съветници и кметове на 23.10.2011 г. на СИК № 64 с. Ясеново, общ. Казанлък същият е констатирал, че включените избиратели за гласуване по настоящ адрес са 53, като по-голяма част от тях са с адресна регистрация/настоящ адрес преди 2005 г. От горните 53 избиратели гласувалите по настоящ адрес с направена адресна регистрация до 22.06.2011 г. са 6 лица, което е в пълно противоречие с твърденията на жалбоподателите за манипулация на изборния резултат поради гласуването на много лица по настоящ адрес. Съдът с обжалваното решение е възприел като неоснователно и твърдението, че за избора на Кмет на Кметството с. Ясеново са били допуснати да гласуват и са гласували лица, които са включени в забранителния списък по чл. 64 от ИК. При извършената от него проверка между избирателния списък по чл. 53, ал. 3 от ИК и списъка по чл. 64 от ИК на лицата, чиито имена са заличени от избирателния списък поради това, че имат настоящ адрес (адрес на пребиваване) през последните 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите в страната съдът е констатирал, че в избирателния списък по чл. 53, ал. 3 от ИК няма включени имена на граждани, които са вписани в така наречения "забранителен списък". Приел е за ирелевантно твърдението на жалбоподателите, че някои от гласувалите лица за избора на кмет на Кметството с. Ясеново, реално не пребивават в селото и нямат недвижими имоти в същото. Според съда за да се упражни правото на глас за избор на кмет на кметство достатъчно условие в съответствие с разпоредбите на чл. 3, ал. 4 от ИК, във връзка с § 10, ал. 3 от ПЗР на ИК е лицето да е български гражданин, който да е навършил 18 години към изборния ден, включително, да не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял най-малко през последните 4 месеца в съответното населено място. А "живял най-малко през последните 4 месеца в съответното населено място" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ИК е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство, както и български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на РБ, към дата 4 месеца преди датата на произвеждане на изборите. С решението предмет на настоящата жалба Старозагорския административен съд е възприел като неоснователно и твърдението на жалбоподателите за допуснато нарушение по чл. 192, ал. 3, изр. 2 от ИК в СИК с. Ясеново относно непълно запечатване на изборната урна в изборния ден и за допуснато нарушение по чл. 239, ал. 1 и ал. 2 от ИК извлечение от протокола на СИК да бъде поставен на видно място пред сградата, в която се помещава секционната избирателна комисия. Приел е, че се касае до формални нарушения, които не са в състояние до опорочат процедурата по произвеждане на изборите и за които липсват възражения в протокола на СИК. Не е оспорена материалната доказателствена сила на протокола на СИК по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. По твърдението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ИК (неточно в случая се цитира разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 7 и 8 от ИК, която е обща разпоредба регламентираща правомощията на СИК) извлечение от протокола на СИК да бъде предоставен на жалбоподателите като кандидати за кмет на Кметството с. Ясеново и на техните застъпници, административният съд с обжалваното решение е приел, че действително се касае до допуснато нарушение на закона, но същото не представлява такова, което да доведе до недействителност на избора, доколкото се касае до последващи действие на СИК след приключване на изборите, които не могат повлияят върху изборния резултат. Върховният административен съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано. На първо място, неоснователни са твърденията на касаторите за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от ИК. Правилни и обосновани в тази насока са изводите на административния съд, че допуснатото нарушение на цитираната разпоредба по същността си не е съществено. Административният съд е изяснил по безспорен начин обстоятелствата по това нарушение. Общинската администрация в срока по чл. 54, ал. 1 от ИК, не е изнесла на видно място по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ИК избирателните списъци в СИК № 64 с. Ясеново. По този повод касаторите, участници в изборния процес в качеството си на кандидати за кмет на Кметството с. Ясеново са сезирали ОИК Казанлък, която своевременно е уведомила общинската администрация, в резултат на което избирателните списъци са били изнесени на видно място в сградата на кметството. Не без значение за тежестта на нарушението е и обстоятелството, че принципно списъците са били изложени в сградата на кметството и са били на разположение не всеки един избирател, който е желаел да извърши справка по тях, но не са били изложени на видно място по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ИК. При тези обстоятелства правилно нарушението е квалифицирано от административния съд като несъществено, тъй като не е в състояние да повлияе върху изборите за кмет на Кметство с. Ясеново, до степен на тяхната недействителност. На следващо място, неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ИК. С цитираната разпоредба е предвидена възможност за заличаване от избирателните списъци имената на онези гражданите, които имат настоящ адрес (адрес на пребиваване) през последните 4 месеца (§ 10, ал. 3 от ПЗР на ИК) преди датата на произвеждане на изборите извън РБ. Правилно при произнасянето по това твърдение на жалбоподателите административния съд при постановяване на решението си се е съобразил с изискванията на нормата на чл. 56, ал. 1 ИК, въз основа на което е направил обоснован и законосъобразен извод, че заличаването от избирателните списъци имената на български граждани заминали извън България за не по-малко от два месеца преди изборния ден и които не са се завърнали до предаване на списъците на секционните избирателни комисии се извършва не по волята на общинската администрация а по изрично писмено заявление на лицето или автоматично от ГД "ГРАО" при МРРБ. Вписването на български граждани, живеещи извън страната в избирателните списъци, когато са били заличени от същите се извършва при спазване на реда и условията на чл. 57 от ИК. Що се касае до твърдението на касаторите, че в избирателните списъци на № 64 СИК са дописани имената на лица, включени в забранителния списък по чл. 64, обосновано и въз основа на извършената проверка между избирателните списъци и забранителния списък приложени по делото административния съд е стигнал до извода за необоснованост на това твърдение. Върховния административен съд намира за изцяло обоснован и законосъобразен извода на административния съд за допуснато формално нарушение от страна на СИК с. Ясеново, общ. Казанлък на разпоредбите на чл. 192, ал. 3, изр. 2 от ИК относно непълното запечатване на изборната урна в изборния ден, за допуснато нарушение по чл. 239, ал. 1 и ал. 2 от ИК, извлечение от протокола на СИК да бъде поставен на видно място пред сградата, в която се помещава секционната избирателна комисия, както и на разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ИК относно изискването извлечение от протокола на СИК при поискване да бъде получен от жалбоподателите, в качеството им на кандидати за кмет на Кметството с. Ясеново и от техните застъпници. Съдът е установил, че в деня на изборите избирателната кутия е била запечатана. В протокола на СИК липсват отразени възражения, че същата не е била запечатана или пък, че е запечатана само от едната страна. Нито жалбоподателите като кандидати за кмет на кметството, нито техните застъпници са направили възражения в тази насока, които да бъдат отразени в протокола на СИК. Липсват категорични доказателства и за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ИК. С цитираната разпоредба е предвидена възможност изброените в нея лица - кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции от партии и инициативни комитети и наблюдатели при поискване от тях да получат извлечение от протоколите на СИК. По делото не са събрани доказателства от които да се установи, че посочените по-горе категории лица, в това число жалбоподателите или техните застъпници са поискали извлечение от протокола на СИК № 64 и такова им е било отказано. Отделно от изложеното, обосновани са изводите на административния съд в тази насока, че дори и при наличие на твърдяните по-горе нарушения, се касае за несъществени такива които са настъпили след приключване на изборния процес, не са от такова естество че те сами по себе си да опорочат проведения избор и същевременно те не могат да повлияят на изборния резултат. Върховният административен съд намира за неоснователни доводите на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и по-конкретно на обстоятелствата, че в съдебно заседание от 10.11.2011 г. съдът с определение е отказал искането им за повторно преброяване на всички действителни и недействителни бюлетини в СИК № 64. Върховният административен съд и друг път (Решение № 17040/2011 г. по адм. д. № 15644/2011 г.) е имал възможност да се произнесе по въпроса за повторното преброяване, или още така нареченото "ръчно преброяване". От протокола за проведеното на цитираната дата съдебно заседание е видно, че жалбоподателите пред административния съд, не са оспорили съдържанието на протокола на СИК чрез откриване на производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. При условие, че същите не са направили искане за оспорване съдържанието на протокола на СИК и не е имало твърдения в жалбата им и в съдебно заседание за подписване на протокола на секционната избирателна комисия с възражения или с особени мнения от членовете на СИК, правилно съдът е отказал да извърши повторно преброяване на всички бюлетини. Повторното преброяване на всички бюлетини от страна на съда по същество би го превърнало в изборна администрация. Съдът в съдебното производство извършва проверка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт чрез предвидените за това в АПК и ГПК процесуални способи, при наличие на възражения и доколкото такива са направени. Ръчното преброяване на бюлетините по закон се извършва единствено и само от СИК. Повторното преброяване на гласовете, както е посочил и КС в Решение № 9/26.11.2009 г. по к. д. № 8/2009 г. би могло да се допусне ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на избирателните комисии за резултатите от гласуването или пък протоколите са подписани от някои от тях с особено мнение. В конкретния случай, нито жалбоподателите са сочили на това, нито пък от приложеният по делото протокол на секционната избирателна комисия могат да се направят изводи в тази насока. Върховния административен съд намира за неоснователен и довода на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение поради липсата на надлежно процесуалното представителство на председателя на ОИК Казанлък. Касае се за чужди процесуални права, които не могат да бъдат упражнявани от жалбоподателите. Искания за отмяна на съдебния акт поради допуснато нарушение на процесуални права могат да се претендират единствено от страна, спрямо която е допуснато нарушението и доколко същото е допуснато. Отделно от това, с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ИК е предвидено, че избирателните комисии, в това число и общинските избирателни комисии се представляват от своя председател, а в отделни случаи - от определени с решение на съответната комисия заместник-председател, секретар или член. Следователно, по силата на закона ОИК се представлява от своя председател и по тази причина, не е необходими комисията да приема нарочно решение за да упълномощи председателя на комисията за участие в съдебното производство, в случая пред Старозагорския административен съд. С оглед изложеното Върховният административен съд намира обжалваното решение за постановено при отсъствие на твърдяните в касационната жалба нарушения. Същото е правилно и обосновано, поради което намира, че следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 267, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд - четвърто отделение