Решение № 6244 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2012 г.

Решение № 6244 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на кмета на община Несебър, гр. Несебър, ул. "Еделвайс" № 10 и на "Зеда тур" АД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Хан Крум" № 12 срещу решение № 158 от 06.02.2012 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2516/2010 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване на публично общинско вземане № 2 от 09.11.2010 г. на кмета на община Несебър, в частта в която на "Зеда тур" АД са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. главница над 3 499,92 лв. и лихви за просрочие над 2 267,55 лв.; за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. главница над 1 901,23 лв. и лихви за просрочие над 859,15 лв.; за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. главница над 2 138,87 лв. и лихви за просрочие над 653,12 лв.; за периода от 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. главница над 2 376,53 лв. и лихви за просрочие над 314,04 лв.; за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. главница над 2 138,87 лв. и лихви за просрочие над 59,65 лв. и отхвърлил жалбата на "Зеда тур" АД срещу акта в останалата част.

Касационният жалбоподател - кмета на община Несебър, счита решението в частта, с която е отменен акта за установяване на публично общинско вземане за неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че за да отмени определените с акта задължения на "Зеда тур" АД за 2005 г. съдът се позовал единствено и само на твърденията на дружеството. Не отчел, че за 2005 г. в подаденото заявление не е посочена честотата на извозване, поради което таксата е определена на данъчната основа. За 2008, 2009 и 2010 г. съдът не отчел, че когато на съответното лице не е предоставен съд за отпадъци, то няма възможност да ползва такива. Освен съдовете, предоставяни въз основа на заявки, се поставят и съдове, които са за обществено ползване. Те са на общодостъпно място и всяко лице може да ги ползва. Поради това след като с дружеството не е сключен договор и не са му предоставени персонални съдове за отпадъци няма пречка същият да ползва съдовете за отпадъци за обществено ползване. Сочи, че по тази причина, като не му е предоставен персонален съд за отпадъци таксата е определена въз основа на данъчната оценка на имотите. По тези доводи счита обжалваното решение за неправилно и моли съда да го отмени и постанови друго, с което отхвърли жалбата на "Зеда тур" АД в тази част.

Касационният жалбоподател - "Зеда тур" АД, счита обжалваното решение в частта, с която е определено задължение за такса битови отпадъци за 2005 г. и лихви за забава за всички задълженията за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че задължението за такса битови отпадъци е частно общинско вземане и за него е приложима общата погасителна давност по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С оглед на това задължението се е погасило с изтичането на пет годишна давност отчетена към датата на последното дължимо плащане - 30.07.2005 г. Счита, че съдът не отчел факта, че общината не е изпълнила задължението си по чл. 69, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а едва с акта установява размера на дължимата такса. Поради това момента, в който узнал за размера на дължимата сума е датата на връчване на акта. Таксата за битови отпадъци не е вид данъчно задължение и на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ се определя от кмета на общината по реда на Закона за административното производство (ЗАП отм.). Административният акт действа само занапред, няма обратно действие, поради което лихвите са дължими само от момента на определяне на главницата, не и за един предходен момент. Факта, че общинската администрация не си е изпълнила задължението не прави вземането изискуемо преди издаването на акт за определяне на задължение по декларация. Касаторът обжалва решението и в частта за разноските. Счита, че съдът неправилно приел, че искането за присъждане на разноски не е направено своевременно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Касаторът се представлява от адв. Ваня Барбалова, Софийска адвокатска колегия и юрисконсулт Светла Бъчварова.

Ответникът по касационната жалба на кмета на общината - "Зеда тур" АД, счита същата за неоснователна. Неправилно касаторът твърди, че когато в заявлението няма посочена честота на извозване на отпадъците трябва да начисли таксата въз основа на отчетната стойност на имота. Сочи, че по делото таксата е изчислена при максимален брой извозвания, а касаторът не е оспорил заключението на вещото лице и декларацията на дружеството за 2005 г. Досежно доводите на касатора за 2008 г. - 2010 г. сочи, че същите са неясни, а касаторът не е оспорил многобройните писмени доказателства представени в хода на съдебното производство. Моли съда да остави без уважение касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба на "Зеда тур" АД - кметът на община Несебър, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Съдът правилно установил релевантните факти и приложил материалния закон. Правилно приел, че не е налице извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2008 г. - 2010 г., както и че погасителната давност по отношение на задължението за 2005 г. не е изтекла.

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съден акт.

Разгледани по същество касационната жалба на кмета на община Несебър е неоснователна, а касационната жалба на "Зеда тур" АД е основателна само в частта за разноските.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Зеда тур" АД притежава недвижими имоти, находящи се на територията на общинна Несебър. За имотите са подадени декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ.

2. Границите и районите, в които общината събира, извозва и обезврежда битови отпадъци в депо и поддържа чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2005 г. - 2010 г., както и честотата на предоставяне на услугите са определяни с нарочни заповеди на кмета на общината. Имотите на "Зеда тур" АД попадат в тези граници.

3. С решения на общинския съвет за всяка от годините - от 2005 г. до 2010 г., са определяни размерите на таксите за всяка от услугите, предоставяни от общината.

4. С декларации по чл. 65 ЗМДТ "Зеда тур" АД декларирал:

а) за 2005 г.: вх. № 0506 от 30.11.2004 г. ползване на контейнер един брой за периода 15.05.2005 г. - 30.09.2005 г.;

б) за 2007 г.: вх. № 449 от 30.11.2006 г., че таксата ще се изчислява на база количество изхвърлени отпадъци към която със заявка № 180 от 18.05.2007 г. посочва ползването на два броя контейнери с обем 1, 1 куб. м. и периодичност - един път на ден;

в) за 2008 г.: вх. № 0207000507 от 30.11.2007 г. ползване на два броя контейнери тип "Бобър" при честота на извозване един път седмично за периода 15.06.2008 г. - 15.09.2008 г.;

г) за 2009 г.: вх. № 0207000266 от 30.10.2008 г. ползване на два броя контейнери тип "Бобър" при честота на извозване три пъти седмично за периода 15.06.2009 г. - 15.09.2009 г.; с писмо, изх. № 030 от 08/09.06.2008 г. дружеството заявило честота на сметоизвозване - един път на ден.

д) за 2010 г.: вх. № 0207000665 26.11.2009 г. ползване на един брой контейнери тип "Бобър" при честота на извозване два пъти седмично за периода 15.06.2010 г. - 15.09.2010 г.;

5. С акт за установяване на публично общинско вземане № 2 от 09.11.2010 г. кметът на общината определил на "Зеда тур" АД следните задължения за такса битови отпадъци на основата на отчетната стойност на имотите:

а) 2005 г. главница - 4 006,52 лв.; лихви - 2 585,31 лв.;

б) 2006 г.: главница - 2 458,54 лв.; лихви - 1 311,28 лв.;

в) 2007 г.: главница - 849,06 лв.; лихви - 358,38 лв.;

г) 2008 г.: главница - 9 387,30 лв.; лихви - 2 306,68 лв.;

д) 2009 г.: главница - 9 506,13 лв.; лихви - 1 256,45 лв.;

е) 2010 г.: главница - 8 674,34 лв.; лихви - 223,68 лв.

и общ размер на задължението 34 881,89 лв. и лихви 8 040,78 лв. или 42 922,67 лв.

6. Съгласно Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър (Наредба № 11), в редакции към процесните периоди, в сила съответно от 11.04.2003 г. и 01.01.2009 г., задължението за такса битови отпадъци се внася съгласно:

а) чл. 16, ал. 1 от Наредба № 11, в сила от 11.04.2003 г., на две равни вноски - до 30.03. и до 30.07. на годината, за която се дължи;

б) чл. 22, ал. 1 от Наредба № 11, в сила от 01.01.2009 г., на четири равни вноски - до 31.03.; 30.06.; 30.09.; 30.11. на годината, за която се дължи;

7. С чл. 20, ал. 1 от Наредба № 11, в сила от 11.04.2003 г., и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 11, в сила от 01.01.2009 г. е определен срок за подаване на декларации - 30.10 на предходната година.

8. С чл. 20 от Наредба № 11, в сила от 11.04.2003 г., и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 11, в сила от 01.01.2009 г., е възпроизведена разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ, като при неподаване на декларация е посочено определяне на размера на таксата върху данъчната оценка по чл. 20 и 21 ЗМДТ. В ал. 2 на чл. 26 е въведено изискване определените със заявката вид и брой талони да се получават от отдел "Местни данъци и такси" след заплащането им и да 6се издават само при липса на задължения към община Несебър.

Въз основа на така установените факти и приложими правни норми съдът приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

За периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. приел, че не е изтекла погасителна давност, тъй като задължението за такса битови отпадъци е публично общинско вземане и с оглед на чл. 140, ал. 1 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДПК отм.) публичните задължения се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се заплатят. Приел, че актът, с който е определено публичното вземане е съставен на 09.11.2010 г., от който момент действието на погасителната давност спира като този факт е настъпил преди изтичането на петгодишния давностен срок. По отношение на таксата за събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци приел, че "Зеда тур" АД упражнил правото си по чл. 20 от Наредба № 11, в сила от 11.04.2003 г., и подал декларация, но при липса в декларацията на данни за броя и кубатурата на съдовете, както и за периодичността на извозванията размера на задължението следвало да се определи на база кубатура на контейнера 1 куб. м. и максимална периодичност - 1 път на ден за периода 01.06.2005 г. до 30.09.2005 г., както е предвидено в заповедта на кмета на общината за определяне на честотата на извозване. Въз основа на това приел, че за 2005 г. размера на таксата за събиране, извозване и депониране е 2 074,00 лв. Размера на таксата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е 1 452,92 лв., определени съгласно решението на общинския съвет - 1,2%о от данъчната оценка на имота. Общия размер на задължението за такса битови отпадъци е 3 499,92 лв. като определената с акта главница над този размер - до определения размер от 4 006,52 лв., приел за незаконосъобразен. Съдът приел, че върху половината от тази сума следва да се начисли 1 062,25 лв. лихва за просрочие за периода 01.04.2005 г. до 09.11.2010 г., а върху другата половина следва да се начисли лихва 1 205,30 лв. за периода 01.08.2005 г. до 09.11.2010 г. Размера на лихвата, определен с акта - 2 584, 31 лв., приел за незаконосъобразно определен за размера над 2 267,55 лв.

За периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. съдът приел, че дружеството не оспорва размера на задължението, а само определената лихва. Съдът посочил, че акцесорния характер на задължението за лихва го прави дължимо при дължимост на основното задължение и забава. Досежно размера на същото приел, с оглед определянето на периода за забава съответно от 01.04.2006 г. до 09.11.2010 г. и от 01.08.2010 г. до 09.11.2010 г., че е 746,42 лв. за първия период и 694,05 лв. за втория период или общо 1 440,47 лв. Поради забраната за влошаване на положението на жалбоподателя съдът приел, че не може да увеличи установения в акта размер, който е 1 311,28 лв.

За периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. съдът приел, че при подадена декларация, брой на съдове, обем и периодичност на ползване размера на таксата за събиране, извозване и обезвреждане на отпадъци е 4 831,20 лв. и на 1 901,20 лв. за услугата по поддържане на чистотата на териториите за общо ползване. Общия размер на задължението определил на 6 732,42 лв. При внесени 4 831,20 лв. установил задължение в размер на 1 901,23 лв., поради което приел, че определеното в акта задължение над този размер е незаконосъобразно. Размерът на задължението за лихва, при отчитане на срока на дължимост и прекъсването на давността определил на 859,15 лв., поради което определения с акта размер над този приел за незаконосъобразен.

За периода 01.01.2008 г. - 31.01.2010 г. съдът приел, че от представената по делото и неоспорена от кмета на общината кореспонденция между дружеството и общината е видно, че услугата сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане не е предоставяна на дружеството. Поради това приел за дължима само таксата за поддържане на чистотата на териториите за общо ползване, която с оглед на определените от общинския съвет размери е съответно: за 2008 г. - 2 138,87 лв. при 1,8 промила върху отчетната стойност на имотите; за 2009 г. - 2 376,53 лв. при 2,0 промила; за 2010 г. - 2 138,87 лв. при 1,8 промила. За тези задължения определил дължимата лихва при отчитате на срока на дължимост на плащането и прекъсването на давността на 653,12 лв. за 2008 г.; на 314,04 лв. за 2009 г. и на 59,65 лв. за 2010 г. Съдът приел за незаконосъобразни определените над тези размери - главница и лихви, задължения в акта за определяне на задължения по декларация.

Въз основа на така приетото съдът отменил акт № 2 от 09.11.2010 г. на кмета на община Несебър в частта, в която на "Зеда тур" АД са определени задължения над установените в размер на 16 208,93 лв. Съдът приел, че искането на "Зеда тур" АД за присъждане на направените по делото е направено след приключване на устните състезания, поради което го оставил без уважение като несвоевременно.

Изводът на съда досежно оспорения акт за установяване на задължение по декларация е правилен. Изводът на съда досежно недължимостта на разноските е неправилен.

Доводите на двамата касационни жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение налагат проверка на цялото решение. По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно оценката на съда на тези факти и приложението на материалния закон. Кметът на общината, макар в касационната си жалба да твърди, че обжалваното решение е постановено и в "противоречие на процесуалния закон" не сочи конкретни доводи в подкрепа на това твърдение. С оглед на това и на основание чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК съдът не следва да обсъжда това твърдение на касатора.

По касационната жалба на кмета на община Несебър:

Кметът на общината твърди, че съдът направил необоснован извод и въз основа на това неправилно приложил материалния закон като не отчел, че в подаденото за 2005 г. заявление не е посочена честота на извозване. Видно от приложеното по делото заявление от 30.11.2004 г. "Зеда тур" АД действително е декларирало само вид и брой на съдовете, които ще използва за битови отпадъци. Заявлението е направено на бланка на общината и в него е попълнена всичката изискана информация. Информация за честотата на извозване не е искана от лицата, които подават декларация по чл. 65 ЗМДТ. Това е в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 11, в сила от 11.04.2003 г., както и с разпоредбата на чл. 65, ал. 2 (отм.) ЗМДТ. Съгласно чл. 65, ал. 2 в декларацията се посочват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци като честотата на извозване се определя от общинския съвет, респективно кмета. Видно от приложената по делото заповед № 1071а от 27.10.2004 г., издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на общината определил честота на извозване. С оглед на това и при положение, че задълженото лице не е декларирало по-малка от определената от кмета честота, правилно съдът приел, че са налице всички образуващи размера на таксата чрез измерване на количеството елементи - съд, брой, честота, период, и не е налице основание за определяне на таксата чрез прилагане на алтернативния способ - определяне пропорционално върху основа, определена от общината. Като определил правилно приложимия за случая метод на определяне на таксата съдът правилно приложил закона и правилно определил нейния размер - 2 074,00 лв. Както аргументирано посочил в мотивите си съдът двата способа за определяне на таксата - чрез измерване на количеството или чрез заплащане на брой ползвател или пропорционално на основа, определена от общинския съвет, визирани в чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ, се намират в условие на алтернативност, но при определена от закона последователност. Към определяне на таксата пропорционално на основа, определена от общинския съвет се преминава само, когато не е налице възможност да се определи количеството на битовите отпадъци. В случая количеството на отпадъците е напълно възможно да бъде определено, поради което няма основание за преминаване към втория начин на определяне.

Другият довод на кмета на общината за неправилност на обжалваното решение е свързан със задължението за периода 2008 - 2010 г. Кметът твърди, че макар на "Зеда тур" АД да не са предоставени съдове за събиране на отпадъци, той може да ползва поставените съдове за обществено ползване, поради което следва да заплати такса, определена пропорционално върху данъчната основа на имотите. Това иновативно тълкуване на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ разкрива най-малко следните незаконосъобразности.

Първо. Съдовете за събиране на отпадъци, които общината поставя на обществено достъпни места са част от услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Би следвало тяхното закупуване, поставяне и обслужване да е елемент на формирането на размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Тази такса "Зеда труд" АД дължи и видно от мотивите на обжалваното решение съдът за всяка от годините е приел нейната дължимост и изчислил размера й като се позовал на решенията на общинския съвет, с които е определен пропорционално размера и основата, на която се прилага.

И второ. Въпросът не е в това дали евентуално дружеството е използвало съдовете за обществено ползване, а в това, че общината не му е престирала услугата събиране, извозване и депониране на битови отпадъци. От приложената по делото кореспонденция между дружеството и кмета на общината, дирекция "БКС и екология" в общината, областния управител, е видно, че услугата не е предоставяна на "Зеда тур" АД. Въпреки изричното писмо на областния управител, в което е посочено, че наличието на задължения към общината не е основание за непредоставяне на услугата общината продължила да не предоставя услугата.

За да има това поведение общината вероятно е била мотивирана от чл. 26, ал. 2 от Наредба № 11, в сила от 01.09.2009 г., който предвижда, че независимо от подадената в срок декларация лицето не може да ползва услугата ако има задължения към община Несебър. Така приетото противоречи на характера на услугата, свързана с битовите отпадъци, която е една от проявните форми на местното самоуправление и е изрично визирана в чл. 17, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), както и на изричните разпоредби на чл. 6, ал. 1, б. "а" във вр. с чл. 8, ал. 5 и 6 и чл. 71 ЗМДТ. Именно това са нормите, които определят, че ползването на услугата, тогава, когато се престира от общината, зависи само от волята на правните субекти. Поставянето на ползването на услугата в зависимост от други обстоятелства, като липса на задължения към общината, превръща таксата не в цена на услугата, а в санкция за твърдяно неправомерно поведение по друго правоотношение, макар и между същите страни. Такава промяна на характера на таксата законът не допуска. Именно поради това законодателят изрично е посочил кога не се дължи такса - когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки - чл. 71 и чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Всякакви други условия са незаконосъобразни и недопустими от закона. Що се отнася до евентуалните трудности, които общината има по събиране на своите вземания, то съществува законово установена процедура за събиране на публичните общински вземания и компетентен за нейното осъществяване е не друг, а именно общинската администрация - чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Опита да се постигне събираемост на публичните общински вземания чрез неразрешени от закона способи, каквото е лишаването от право на ползване на предоставяната от общината услуга, е нетърпим от правовия ред. С оглед на това, че от доказателствата по делото е безспорно, че за периода 2008 - 2010 г. общината не е предоставяла на "Зеда тур" АД услугата сметосъбиране, сметоизвозване и депониране правилен и обоснован е извода на съда, че дружеството не дължи заплащане на такса за тази услуга.

Видно от изложеното доводите на кмета на община Несебър за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.

По касационната жалба на "Зеда тур" АД:

Първото възражение на "Зеда тур" АД е за изтекла погасителна давност на задължението за 2005 г. Според дружеството задължението за такса битови отпадъци е частно общинско вземане и приложим по отношение на него е общият ред на Закона за задълженията и договорите. Този довод е неоснователен. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ДПК (отм.), както и чл. 162, ал. 2, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публични общински вземания са вземанията за такси, определени по основание със закон. Таксата за битови отпадъци е такса, определена в чл. 6, ал. 1, б. "а" и чл. 62 - 71 ЗМДТ. С оглед на това за погасяването на задължението за такса битови отпадъци, както правилно приел в мотивите си съдът, са приложими разпоредбите на данъчните кодекси. И в двата данъчни кодекса погасителната давност е определена идентично - чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Следователно правилно, а видно от мотивите на обжалваното решение и много прецизно аргументирано, съдът приел, че по отношение на задължението за такса битови отпадъци за 2005 г., с оглед на издадения на 09.11.2010 г. акт за установяване на задължение по декларация, не е налице изтекла погасителна давност и задължението е дължимо. Касационната инстанция няма какво друго да добави към вече изложеното в мотивите на съда.

Вторият довод на "Зеда тур" АД е свързан с лихвата. Дружеството счита, че съдът неправилно приложил закона и определил размера на лихвата като не отчел, че общината не изпълнила задължението си по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ и не уведомила дружеството за размера на дължимата такса. За първи път размера на таксата бил определен с акта, а и в него бил неправилно определен, поради което задължението било изискуемо от момента на правилното определяне на размера на дължимата такса. Това твърдение на касатора е неоснователно. Вярно е, че съгласно чл. 69, ал. 2 ЗМДТ общината има задължение да уведомява лицата, които са задължени за такса битови отпадъци, за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. Но, първо, съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ няма характера на акт за установяване на задължение, както твърди "Зеда тур" АД. Съобщението има единствено информационна цел, то не е правопораждащ юридически факт за възникване на задължението за такса битови отпадъци. Второ. Задължението за такса битови отпадъци възниква ex lege с осъществяването на визираните в правната норма факти - наличието на определена в закона правна връзка между правния субект и имота, и предоставянето/ползването на услугата. Тогава, когато правният субект е лице по чл. 64 ЗМДТ, и тогава, когато услугата е предоставяна и ползвана, задължението за нейното заплащане е в сроковете, определени в закона, т. е. с оглед на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗМДТ в сроковете, определени в чл. 16, ал. 1 от Наредба № 11, в сила от 11.04.2004 г., съответно в с чл. 22, ал. 1 от Наредба № 11, в сила от 01.01.2009 г. Трето. Задължението е дължимо в установените срокове, защото към момента на тези законово определени срокове то е определено по размер. Всеки един елемент, на основата на който се изчислява задължението е определен в нормативен акт и в актове на общинския съвет и на кмета. Всички те са обнародвани или публично разгласени. Всяко задължено лице знае избрания от него начин на ползване на услугата, а публичността на решенията на общинския съвет и на кмета му позволяват да определи размера на дължимата такса.

Разбира се, за да се избегне затрудняването на задължените лица законодателят е възложил на общината задължението да ги уведоми за размера и срока на дължимата такса. Но неизпълнението на това задължение не може да обоснове недължимост на таксата към нормативно определената датата. То може да обоснове административнонаказателната отговорност по чл. 127, ал. 1 ЗМДТ. Тъй като задължението е дължимо към датата, която е определена в наредбите по чл. 9б ЗМДТ, определянето му с акт за установяване на задължение от кмета на общината по реда на чл. 9б, ал. 2 (отм.) ЗМДТ не означава обратно действие на административния акт, както твърди "Зеда тур" АД, а установяване на точния размер на дължимо задължение.

Видно от изложеното съдът правилно тълкувал и приложил закона досежно момента на дължимост на задължението за такса битови отпадъци и с оглед на това правилно определил периода на забава и съответно размера на дължимата лихва. Следва да се добави, че съдът изключително подробно, аргументирано и прецизно разгледал двата касационни довода на "Зеда тур" АД, тъй като той ги поддържал и като доводи в първоначалната жалба. Факта, че дружеството не е удовлетворено от обосновката на съда неозначава, че изводите на съда са необосновани.

Що се отнася до обжалването на решението в частта за разноските то доводите на "Зеда тур" АД са основателни. Видно от протокола за съдебното заседание, в което съдът приключил съдебното дирене и дал ход на делото по същество пълномощникът на дружеството присъствал и лично поискал присъждане на направените по делото разноски. С оглед на това преценката на съда, че искането не е направено своевременно е неправилна. В тази част съдебното решение е неправилно и касационната инстанция следва да се произнесе вместо първоинстанционния съд и да осъди, съразмерно на уважената част на жалбата, община Несебър, юридическото лице в чиято структура се намира кмета на общината, да заплати на "Зеда тур" АД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 50,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. възнаграждение на вещото лице. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие № 0108149 от 22.02.2011 г., в който е договорено 200,00 лв. адвокатско възнаграждение. Доказателства по делото за реално платено възнаграждение не са представени, поради което съдът не следва да ги включва в общия размер на разходите на основата, на които, с оглед на изхода от делото, следва да се определи размера на разходите, за които общината да бъде осъдена. С оглед на така наличните по делото доказателства за направени от "Зеда тур" АД разходи в хода на първоинстанционното дело съдът следва да осъди община Несебър да заплати на дружеството 258,30 лв. разноски. Размерът на същите е изчислен на основата на определеното с акта задължение на дружеството в размер на 42 922,67 лв. и отменения с първоинстанционното решение акт в частта за задължението в размер над 16 208,93 лв.

Видно от изложеното касационната жалба на кмета на община Несебър е неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на "Зеда тур" АД с изключение на частта за разноските. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически и правни изводи и правилно приложил материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената му материална законосъобразност следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от делото, направено искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК "Зеда тур" АД има право на направените по делото разноски. Доказателства за такива по делото не са ангажирани, поради което съдът не следва да присъжда разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд