Определение № 860 от 01.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

С решение № 503 от 20.10.2009г., постановено по гр.д.№ 644/2009г. на П. окръжен съд е потвърдено решение № 110/12.06.2009г. по гр.д.№ 4/2009г. на РС-Панагюрище, постановено по иск по чл.109 от ЗС, с което Н. Г. М., Г. П. М., Я. П. К. са осъдени да изменят наклона на бетоновата настилка в северозападната част на УПИ № VІІІ-1135 от кв. 140 по плана на П., като го отклонят от жилищната сграда на Д. И. Г., находяща се в същия имот и е отхвърлен иска същите да бъдат осъдени да премахнат незаконния строеж – масивна второстепенна постройка във вътрешността на дворното место, залепена на тяхната жилищна сграда и тераса от двете й страни, долепена до жилищната сграда на ищеца. Против това решение, касационни жалби са подали и двете страни. Ищецът Д. Г. обжалва решението в отхвърлителната част с оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 183 от ЗУТ, нарушение на процесуалните правила, защото е отказано допускането на поисканата от него СТЕ за проверка на констатациите на вещото лице и необосноваността на извода, че е извършена реконструкция на стара сграда, че терасата е законно изградена, щом се предвижда калканно застрояване и че не е доказано, че тя овлажнява стените в къщата на ищеца. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касаторът счита, че в нарушение на съдебната практика, съдилищата по същество са приели, че нарушението на чл. 183 от ЗУТ и не спазване на отстоянието от другата сграда в имота не съставлява неоснователно действие, смущаващо правото на собственост на съсобственика Позовава се на ТР № 31:1984г. и Р № 12458/1994г. по гр.д.№ 21498/1992г. В тази връзка счита, че въпросът за компетентността на административния орган, одобрил строителните книжа касае само спазването на техническите правила, но дали реализираният строеж пречи направото на собственост е от компетентостта на съда. По този въпрос счита, че съдът е постановил решение и в противоречие с решение № 7/2000г. по гр.д.№ .По поставените се позовава и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК с оглед точното прилагане на нормата на чл.183 от ЗУТ. Ответниците също обжалват решението с оплакване за неправилност, тъй като съдът не е разгледал оспорването на активната материално правна легитимация и на нот. актове, на които ищеца се позовава а и защото не е доказано, че наклона на циментовата замазка пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. В изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.При оспорване на нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка по какъв начин и с какви средства този който се ползва от акта следва да докаже собствеността си. По този въпрос се позовава на противоречие с практиката, представена от Р № 691/11.05.2006г. по гр.д.№ 1515/2005г.,ІV гр.о., Р № 1444/19.11.2007г. по гр.д.№ 265/2007г.V гр.о. Р № 869/12.05.1998г. по гр.д.№ 205/1998г., Р № 411/02.03.1999г. по гр.д.№ 2190V гр.о. 2. Втория въпрос е.съставлява ли пречка за упражняване правото на собственост наличието на бетонова замазка в частта ползвана от ответника, върху която се стичат води както от сградата на ответника, така и от сградата на ищеца и не съставлява ли това въпрос, който следва да се разреши по правилата за управление на етажната собственост. По този въпрос, касаторите се позовават на противоречие на възивното решение с Р № 1132/14.06.1992г. по гр.д.№ 587/1982г.І гр.о. и Р № 139/23.11.1985г. на ОСГК. Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение са, поради което съдът ги преценява като допустими. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото се касае за неоценяем иск. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови това решение, въззивният съд, е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост на дворно место от 323 кв.м., съставляващи имот 1328 и за него заедно с друг имот - 1329 е отреден парцел ХVІІІ-1328,1329 ведно с построената в него жилищна сграда на площ 60 кв.м. с н.а. № 129,т.ІІ/1976г. по обстоятелствена проверка и н.а. № 115,т.1/1983г., скицата от действащия план, в която са писани двата акта и разписната книга, в която имота е записан на ищеца. На същите основания е прието, че ответниците са собственици на другия имот от съсобствения имот. Съдът е приел, че пристройката е изградена със строително разрешение за реконструкция и основен ремонт на местото на съществуваща по-рано сграда, но сега е с по-малка площ, поради което не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. За терасата, изградена към първия етаж на масивната сграда и достигаща до стената на сградата на ищеца е прието, че е законосъобразна, щом е предвидено калканно застрояване до цялата стена, а до нея се долепя само тераса, разширението на която спрямо първоначално одобрения проект е заснето в екзикутивен проект, който допълнително е одобрен от главния архитект. Съдът е приел, че не се установява терасата да навлажнява сградата на ищеца и да пречи по друг начин на упражняване правото му на собственост, поради което иска за премахването й е отхвърлен. По касационната жалба на ищеца. Първият въпрос - нарушението на чл. 183 от ЗУТ и не спазване на отстоянието от другата сграда в съсобствен парцел, отреден за два имота съставлява ли неоснователно действие, смущаващо правото на собственост на другия съсобственик и административния орган, издал строителното разрешение има ли компетентност да преценява допустимостта на разрешеното строителство, или се произнася само до спазването на техническите изисквания е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 31:1984г. и Р № 12458/1994г. по гр.д.№ 21498/1992г., с които се приема, че е допустим иска по чл. 109 от ЗС когато строежът в съсобствен, или в съседен имот е извършен без, или в отклонение на строителни книжа, или в съответствие с тях, но следва да се прецени правната допустимост на строежа. По тези въпроси е доказано основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касация. Втория въпрос относно необходимостта да се допусне поискана от ищеца експертиза за установяване на връзката между извършения строеж и твърдяното пречене на правото на собственост не е представена изрично съдебна практика, но е съдебно известно ТР № 1/2000г., т. 10 за задължението на съда да изясни спора, включително и със служебно назначена от него експертиза. Затова по този въпрос възивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. По касационната жалба на ответниците. Първият въпрос относно начина и средствата, с които следва да се докаже активната материално правна легитимация по негаторния иск ако представения констативен нот. акт от ищеца е оспорен от ответниците не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Съдът е приел, че ищецът е собственик на единия от двата имота, за които е отреден съсобствен по регулация парцел въз основа на официални документи – констативни нот. актове, издадени в рамките на компетентостта на длъжностно лице – нотариус. Те са удостоверителни документи, съдържащи изводите на нотариуса относно удостовереното право на собственост. За оспорването им не се прилага чл. 154 от ГПК, но тежестта на доказване е същата каквато е за всеки оспорен официален документ. Този който го оспорва следва да докаже оспорването. Ответниците не са ангажирали никакви доказателства за установяване, че ищеца е изгубил правото си на собственост върху имот 1328, или че този имот принадлежи на друго лице, поради което оспорването не е доказано. Изводът на съда е подкрепен и с други официални документи. Решение № 691/от 11.05.2006г.се отнася за нот. акт, издаден въз основа на официални документи, на които се е позовала страната, представила акта, но които не са били представени по делото. Решение 1444/07 касае доказателствената сила на отразяването от кого се отчуждава имота в съставените актове за държавна собственост, а този въпрос е неотносим към предмета на този спор. Решение № 869/12.05.1998г. разглежда задължението на съда по негаторния иск да установи правото на собственост на ищеца, което въззивния съд е сторил, поради което постановения от него съдебен акт не противоречи с това решение. Втория въпрос в първата си част е конкретен фактически, а не правен, поради което не е основание за касация, а за частта от него, касаеща реда, по който следва да се разреши този въпрос, следва да се отбележи, че касаторът твърди наводняване на собствената му жилищна сграда, а не това, че не може да ползва част от местото, поради което въпроса не касае начина на разпределение на дворното место, т.е. не е от компетенцията на етажните собственици. Поради неотносимостта на този въпрос към изхода от спора, той не е основание за касация. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение