Определение № 10090 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г. В. против Определение № 748/10.04.2024г., постановено по адм.д.№ 51/23г. от Административния съд - Ловеч. Иска се отмяна на определението като неправилно. С обжалваното определение е оставено без разглеждане, като недопустимо искане вх.№ 631/11.01.24г. по описа на ВАС от Г. В. за отмяна на влязло в сила Определение № 921/08.09.23г., постановено по адм. д.№ 51/23г. на АС-Ловеч. За да постанови този резултат, съдът е приел, че определението, чиято отмяна е поискана е било вече предмет на инстанционен контрол на същите основания, сочени в искането за отмяна. Съдът е посочил също така, че сочените в искането за отмяна определения нямат характер на влязло в сила решение по смисъла на чл.239, т.4 АПК. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, но неоснователна. Обжалваното определение е правилно. Както правилно е приел административният съд, искането за отмяна на Вълев не съдържа основания за отмяна от кръга на визираните в чл.239 АПК. От друга страна, определението, чиято отмяна е поискана с искане вх.№ 631/11.01.24г. по описа на ВАС не е измежду определенията, визирани в чл.237, ал.1 АПК, а именно такова, с което се прегражда развитието на делото, поради което спрямо него не е приложимо извънредното средство за защита срещу порочни съдебни актове, каквото е отмяната по реда на чл.237 и сл. АПК. В този смисъл е налице установена съдебна практика, една част от която са следните определения на Върховния административен съд - Определение № 3856/12.03.2020г. по адм.д.№ 14387/2019г.; Определение № 12701/27.09.2019г. по адм.д.№ 6393/2019г.; Определение № 2320/27.02.2024г. по адм.д.№ 1951/24г. и др. Воден от горните съображения и на осн. чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд