Определение от 25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 91/2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е за разглеждане на касационната жалба на Р. Петков от гр. Монтана, [ЕГН], срещу Решение № 471/10.11.2021 г., постановено по адм.д. № 433/2021 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Петков срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г., издаден от Заместник-директора на Държавен фонд „Земеделие“, с който в тежест на Р. Петков на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква в) от Наредба № 11 от 06.04.2019 г., е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“ за кампании 2012, 2013, 2014, 2015 г., в размер на 8 775,66 лева. Делото е разгледано в о.с.з. на 02.11.2022 г. и обявено за решаване. Преди постановяване на съдебния акт на съдебния състав е станало известно обстоятелството, че друг тричленен състав на Върховния административен съд е отправил до Съда на Европейския съюз по сходен казус преюдициално запитване с въпроси: Как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи — отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. — 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти — пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента? Осъществена ли е хипотезата на член 47, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство — измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по член 37и, алинея 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента. По запитването е образувано дело С-656/22, понастоящем висящо пред Съда на ЕС. Настоящият състав на VІІІ отделение на Върховния административен съд намира, че макар случаите по адм.д. № 782/2022 г. по описа на Върховния административен съд и по настоящото дело да не са напълно идентични, решаването на спора и по двете дела зависи от въпроса дали прекратяването на договор за наем на земеделска земя при условията на § 15, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ във връзка с нововъведеното в законодателството условие по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ може да се приеме за непреодолима сила или изключително обстоятелство, обосноваващо прилагането на национална разпоредба по прилагане на Общата селскостопанска политика относно освобождаване от възстановяване на получена финансова помощ. Това налага спирането на производството по настоящото дело до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело С-656/22. Предвид гореизложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, състав на VІІІ отделение