Определение № 3450 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3885/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Търговище чрез пълномощника му старши юрисконсулт Д. К. против решение № 79 от 11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 199 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено решение № 131 от 3.04.2025 г. по гр. д. № 1179/20204г. на Районен съд - Търговище за уважаване на предявения от И. А. И. и А. А. К. против Община Търговище установителен иск за собственост на основание наследство и давностно владение на УПИ * от кв. 16 по плана на [населено място], съставляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ 889 кв. м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** и на УПИ * в кв. 16 по плана на [населено място], съставляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ 906 кв. м. И. А. И. и А. А. К. чрез пълномощника си адвокат Т. Д. са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците са основали претендираното право на собственост на твърденията, че техния баща А. А., починал на 12.02.1984 г., е закупил с договор от 10.04.1979 г. процесните имоти, владял ги е, а след неговата смърт и смъртта на майка им, владението е продължено от ищците, техни наследници. Правния спор възникнал, тъй като във връзка с предприета процедура по снабдяване с нотариален акт за имотите, установили, че същите са актувани като общинска собственост. Ответната община е оспорила иска с твърдения, че имотите не е могло да се придобият по давност, тъй като са били държавна собственост, понастоящем са общинска собственост и през 2003 г. са съставени актове за общинска собственост. Въз основа на писмените, гласните доказателства и експертното заключение въззивният съд е установил, че действащата регулация на [населено място] е одобрена през 1933 г. Процесните имоти са част от имот пл. № *, за който са били отредени парцели *, * и * от кв. 16, записани на името на Р. Т. без посочен документ за собственост. С изменението на плана от 1963 г. на основание ПМС 216 от регулация е изключен парцел *, а парцели *, * са разделени на по-малки урегулирани парцели, два от които са процесните УПИ. Понастоящем УПИ * в кв.16 е застроен, а УПИ *, кв.16 е незастроен, между тях няма ограда и се ползват общо, оградени са с обща ограда, която е в процес на подмяна, като не е довършена в източната част, като в кадастралната карта са отразени съответно като поземлен имот с идентификатор *** със сграда с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** и в кадастралния регистър за записани като частна общинска собственост. В „Договор за доброволна делба и продажба на недвижим имот с жилище“ от 10.04.1979 г. са обективирани .изявленията на наследниците на Д. Р. Т. (Е. Д. Р., съпруга и С. Д. Р., С. Д. Г. и С. Д. П., деца) за цената на наследеното дворно място от 1450 кв. м., единодушното им решение да го продадат на А. И. А. за сумата 1500 лв., която е заплатена от купувача на 10.04.1979 г. и начина, по който я разпределят помежду си. От 1979 г. според свидетелските показания само родителите на ищците, а после ищците ползват имота. А. И. А. е починал на 12.02.1984 г. и е наследен от съпругата си Я. А., починала на 28.09.2006 г. и децата си И. А. И. и А. А. К.. Процесните имоти са актувани като държавна собственост с А. № 4006-ХХ/30.12.1975 г. за дв. място, в кв.16, пар.* и А. № 4008/30.12.1975 г.за дв. място кв.16, пар.* с посочено в актовете основание за актуване чл. 77, ал. 5 НДИ. Въз основа на актовете за държавна собственост имотите са актувани като частна общинска собственост с АЧОС № 2384/09.09.2003 г. за УПИ * и АЧОС 2385/09.09.2003 г. за УПИ *, и в кв.16 на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС и съответно са деактувани като държавна собственост. По отношение на процесните имоти в Държавния архив [населено място] се съхранява само протокол № 6 от 4.07.1962 г. на ОбНС Търговище за изключване на квартали, вкл. част от кв. 16 от регулацията на селото във връзка с ПМС 216/1961 г. При така установените факти съдът е посочил, че не е установено спрямо процесните имоти да се прилага забраната за придобиване по давност по чл. 86 ЗС в редакцията до изменението от ДВ бр. 33/1996 г. Нормата на чл. 77 от Наредбата за държавните имоти (НДИ - отм. ДВ. бр.82 от 27.09.1996 г.) касае актуването на държавните имоти, но не сочи на конкретно придобивно основание, а основанието по § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС касае трансформиране на държавната в общинска собственост и изисква да се установи, че имотът е станал държавна собственост на конкретно придобивно основание, като в случая не може да се приеме, че държавата е станала собственик на основание чл. 6 ЗС в редакцията от 1951 г. на безстопанствен имот, тъй като е установено, че в разписния лист към плана от 1933 г. и при изменението от 1963 г. е бил записан собственик (Р. Т.), чиито наследници въз основа на договора от 10.04.1979 г. са предали владението на наследодателя на ищците. Друго основание за одържавяване на имотите по делото не е установено. Наследодателят на ищците и съпругата му са установили владение върху имота, продължено и от ищците, като след отпадане забраната по чл. 29 ЗСГ след 13.03.1990 г. е станало възможно придобиване на собствеността по давност, която в случая е изтекла през 2000 г. Въз основа на тези фактически и правни изводи окръжният съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост е основателен и е потвърдил първоинстанционното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Община Търговище се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) при наличие на редовно съставени актове за държавна собственост от 1975 г., чиято автентичност/истинност не е оспорена по изискуемия от закона ред, може ли решаващият съд да приеме, че същите не са произвели своето действие и съответно, че актуваните имоти не са държавни, следователно същите могат да бъдат придобити по давност от физически лица – двамата ищци, за които не е ясно от кой момент и през какъв период от време са ги ползвали, предвид доказателствата по делото, представени в последното открито съдебно заседание, въпреки законовата забрана за придобиване на имоти държавна/общинска собственост през календарния интервал от издаването на актовете за държавна собственост през 1975 г. до 2022 г., когато е постановено Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България; 2) кога започва да тече погасителна (касаторът вероятно има предвид придобивна) давност върху имот държавна/общинска собственост, върху който се претендира.придобиване на право на собственост въз основа на договор за доброволна делба и продажба на недвижим жилищен имот с жилище, но не и за поземлените имоти, предмет на исковата молба, от 1979 г., при положение, че и тогава и след това държавни/общински имоти не е можело да се притежават, придобиват, доказват по силата на закон, до 2022 г. съобразно Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България. По въпросите не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Отговорът на първия въпрос произтича от тълкуването в практиката на ВКС, че в качеството си на официален свидетелстващ документ актът за държавна собственост, съответно актът за общинска собственост се ползва с обвързваща доказателствена само за отразените в него факти, като в случаите, когато в акта за държавна/общинска собственост е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС, то и актът няма легитимиращо действие по отношение на собствеността на държавата/общината (решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 4029/2017 г., II г.о.). Ако в акта за държавна/общинска собственост липсва посочено правно по смисъла на чл. 77 ЗС основание за собственост на държавата или общината, доказването на правното основание (фактическия състав на придобиване на собствеността) е в тежест на страната, която претендира да черпи права от акта (решение № 134/11.01.2016 г. по гр.д. № 2702/2015 г., II г.о. и посочените в него решения по чл. 290 ГПК). В решение № 71/06.02.2025 г. по гр.д. № 1773/2024 г., I г.о. е дадено тълкуване, че когато в акта за общинска собственост е отразено основание за придобиване на собствеността § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС, общината следва да докаже конкретно придобивно основание, по силата на което държавата е придобила собствеността. Практиката на ВКС е приела и че спрямо акт за държавна, респ. общинска собственост приложение намират разясненията вв Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Наличието на тълкуване в практиката на ВКС, даващо отговор на всички подвъпроси, съдържащи се в първия въпрос, на която практика въззивното решение изцяло съответства и при липса на обосновка от касатора, че тълкуването е неправилно или неприложимо към фактите по случая, изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Вторият въпрос е неотносим към изводите на съда, доколкото предпоставя да е установено, че имотът е бил придобит от държавата, а понастоящем от общината. Фактическите и правни изводи във въззивното решение обаче са, че не е установявано имотът да е за е загубил характера си на частна собственост, притежавана от физическо лице и спрямо него да е приложима забраната по чл. 86 ЗС, съответно мораториума по § 1 ДР на ЗС. Частта от втория въпрос, касаеща довод за неустановено от ищците упражняване на владение с оглед представените в последното съдебно заседание доказателства, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е довод за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, който не може да бъде разгледан в производството по чл. 288 ГПК. При липса на основание за допускане на касационно обжалване Община Търговище следва да възстанови направените по повод касационната жалба разноски И. А. И. и А. А. К. в размер на 511.29 евро, равностойност на заплатеното на адвокат Т. Д. възнаграждение от 1000 лв. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение