Решение № 631 от 15.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 548/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от ЗАД”Б” А., гр. С., с вх. №37262 от 20.05.2010 год. на Софийския градски съд, чрез адвокат И, срещу Определение №6498 от 27.04.2010 год. по гр.д. №4490/2010 год. на Софийския градски съд, Б-1, с което са оставени без уважение частните жалби на З. „Б” и „К” О. срещу постановление на ЧСИ Г. Д. по изп.д. №20107810400193, с което е намален дължимият от застрахователното дружество в изпълнителното производство адвокатски хонорар, заплатен от взискателя „К”О. от 29 809.36 лв. на 9 873 лв. Софийският градски съд е приел, че Постановлението на ЧСИ е съобразено както с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, така и с чл.10,т.2 и §2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частният жалбоподател подържа, че определението на съда, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител, с което е намалено дължимото от ЗАД”Б” А. заплатеното от взискателя „К” О. адвокатско възнаграждение за сумата над 2 809.11 лв. до 9 873 лв., е недопустимо, р.п. неправилно. Твърди, че жалбите, по които се е произнесъл Софийският градски съд, нямат характер на частни жалби, производството следва да се развие по реда на чл.435 и сл. ГПК и съдебният акт, с който съдът следва да се произнесе не е определение, а решение. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Ответникът „К”О. оспорва основанието за селектиране на частната касационна жалба, както и нейната основателност по същество. Частната касационна жалба ЗАД”Б” А. не подлежи на касационен контрол. Определението, с което Софийският градски съд се е произнесъл по жалбите срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в определяне на дължимите на взискателя, направени от него разноски в съдебното изпълнение, не подлежи на касационно обжалване. Частното касационно обжалване е регламентирано с нормата на чл.274 ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Съобразно нея на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъчното развитие на делото, или определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства. Обжалваното определение не е сред тях, защото при постановяването му Софийският градски съд не действа като въззивна инстанция, а като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт/вж. ТР-3-2005-ОСГК/. Неправилно посочената обжалваемост на постановеното от Софийския градски съд определение, не създава право на инстанционен контрол, какъвто законът не допуска. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд