Определение № 421 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. първо, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. П. от с. О., община А., област Варна, срещу определение от 14.04.2009 г. по гр.д. № 723/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е върната касационната му жалба против въззивно решение № 27 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 723/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, като просрочена, на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение. Ответниците по частната жалба М. М. Т., П. В. Т. и В. П. Т., чрез процесуалния си представител адв. В от АК-Велико Търново, в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорват частната жалба и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВтАС като правилно да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне касационната жалба на Г. А. П. против въззивно решение № 27 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 723/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, въззивният съд е приел, че тя е процесуално недопустима като просрочена. Приел е, че касаторът е уведомен лично за въззивното решение и за правото му да го обжалва на 27.02.2009 г., когато е получил и препис от решението. Касационната жалба е изпратена по пощата като датата на пощенското клеймо е 06.04.2009 г. - след едномесечния срок по чл. 283 ГПК, поради което по силата на чл. 283, ал. 1, т. 1 ГПК, тя подлежи на връщане като просрочена. Определението е законосъобразно. Въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е постановено на 23.02.2009 г. по гр.д. № 723/2008 г. по описа на съда, като съгласно чл. 283 ГПК жалбата срещу него се подава в едномесечен срок от връчването му на страната чрез съда, който го постановил. Съобщение за постановеното въззивно решение и препис от него жалбоподателят е получил лично на 27.02.2009 г., видно от приложеното към делото съобщение на л. 72. Едномесечният срок за обжалването му, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, изтича на 27.03.2009 г./петък, работен ден/, тъй като срокът който се брои на месеци изтича на съответното число от последния месец. Само в случаите, когато последният месец няма съответно число/февруари/, срокът изтича в последния му ден, а когато последният ден от срока е неприсъствен, какъвто не е настоящия случай, срокът изтича в първия следващ присъствен ден/чл. 60, ал. 6 ГПК/. В конкретния случай касаторът е депозирал касационната си жалба по пощата при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, като датата на пощенското клеймо е 06.04.2009 г., същата е с вх. № 1205/07.04.2009 г. на ВтАС, т.е. касационната жалба е подадена извън едномесечния срок по чл. 283 ГПК, който срок е решителен и с изтичането му се преклудира правото на касатора да обжалва въззивното решение. В съответствие с разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК Великотърновският апелативен съд при администриране движението на касационната жалба е извършил проверка и правилно е констатирал, че същата е просрочена като подадена извън едномесечния срок по чл. 283 ГПК, считано от датата на получаване на съобщението от касатора, поради което е върнал касационната жалба като процесуално недопустима. От изложеното следва, че правилно в обжалваното определение съдът е приел, че касационната жалба на Г. А. П. е просрочена. Касаторът лично е бил уведомен за изготвянето на въззивното решение на 27.02.2009 г. и е получил препис от него. От тази дата е започнал да тече и едномесечният срок по чл. 283 ГПК, който съгласно правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК е изтекъл на 27.03.2009 г. Като депозирана на 06.04.2009 г./датата на пощенското клеймо/ - след изтичането на преклузивния законов срок, правилно касационната жалба е била преценена като процесуално недопустима от съда в обжалваното определение, поради което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,