Определение № 642 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 525/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П., гр. В. срещу определение от 30.03.2010г. на Варненския апелативен съд, с което е спряно производството по т.д. № 65/2010г. на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът “Б” Е., гр. В. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Обжалваното определение е неправилно. Производството по делото е образувано по искове за приемане за установено, че вписаните обстоятелства – пререгистрация на “Б”Е. с управител и едноличен собственик на капитала Д. С. А. и впоследствие заличаването му като управител и собственик на капитала, не съществуват, както и за прогласяване за нищожни на решенията на Общото събрание на съдружниците от 12.10.2007г. и 21.12.2007г., на пълномощни и нотариално заверен договор за прехвърляне на дялове от 21.12.2007г. Първоинстанционният съд е уважил исковете, като е приел, че пълномощните, договора за прехвърляне на дружествени дялове и протокола от проведено общо събрание на съдружниците са неавтентични документи, тъй като не са подписани от съдружниците – ищци по исковете. Въззивният съд, на основание на заключенията на съдебно-графическите експертизи, които са изслушани по делото и с оглед на данните за образуване на досъдебно производство № 118/2009г. на ОД на МВР, е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. За спиране на разглеждането на едно гражданско дело в хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е необходимо съдът да разкрие престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В случая, предметът на спора, с което е сезиран гражданския съд, обхваща твърдяната неавтентичност на конкретни писмени документи. Същите биха могли да бъдат обект на престъпно деяние, но разкриването на твърдяните от ищците обстоятелства няма да последица отговорността на лицето, извършило евентуалната “кражба” на подпис, в който смисъл е заключението на графическата експертиза. Документите са ползвани в охранителното производство по вписване на определени обстоятелства в търговския регистър, с което са накърнени правата на ищците по иска. Установяването на престъпни обстоятелства цели зачитане на последиците от наказателното производство - евентуалната присъда, в спора по гражданското дело. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, но само относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По предявените установителни искове за нищожност и за вписването на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър противоправността на деянието и вината на дееца не са предмет на установяване в производството по делото. Досежно неавтентичността на документите – дали същата произтича или не от престъпно деяние, фактът на извършване на престъплението е ирелевантен за основателността на исковете. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че установяването на престъпните обстоятелства по реда на наказателното производство е без значение за изхода от спора по конкретното дело, поради което същото не подлежи на спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Варненския апелативен съд за продължаване на процесуалните действия във въззивното производство по разглеждане на жалбата и постановяване на решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд