Определение № 2055 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2848/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат М. К., в качеството й на особен представител на „ИВХОЛД“ ЕООД, срещу определение № 189 от 17.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 104/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено определение № 14426 от 03.10.2022 г. по ч. гр. д. № 1380/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, в частта му, с която производството по чл. 11, ал. 2 ДОПК е прекратено. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че определението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по частната жалба НАП - ТД София не взема становище. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Производството по делото е образувано по молба на ТД на НАП - София за назначаване на особен представител на дружеството „ИВХОЛД“ ЕООД на основание чл. 11, ал. 2 ДОПК. В молбата е посочено, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-22001421005833-020-01/18.10.2021 г. е възложено на НАП - ТД София да извърши ревизия на „ИВХОЛД“ ЕООД [населено място], но в ТРРЮЛНЦ няма вписан управител на дружеството / това се води заличено обстоятелство/, на който да връчат издадените при ревизията документи. С определение № 2205 от 24.06 2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1380/2022 г. по описа на Районен съд - Перник е назначена адвокат М. К. Д. за особен представител на „ИВХОЛД“ ЕООД до настъпване на първото по време на едно от следните обстоятелства – вписване на представител на дружеството или приключване на производството пред ТД на НАП по заповед № Р-22001421005833-020-01/18.10.2021 г. Във връзка с дадените указния адвокат К. е депозирала отчет, с който уведомява съда, че на 12.08.2022 г. й е бил връчен ревизионен доклад, при спряно ревизионно производство, срещу който тя е депозирала възражение, че същият е нищожен. НАП - ТД Велико Търново е депозирало писмо с рег. № 19482/30.09.2022 г., че ревизионното производство на „ИВХОЛД“ ЕООД, възложено ЗВР № Р-22001421005833-020-01/18.10.2021 г. е приключило с РА № 2200142105833-091-001/05.09.2022 г., който е връчен на адвокат К.. С определение № 14426 от 03.10.2022 г. районният съд е постановил в полза на особения представител адвокат К. да се изплати внесеното възнаграждение, констатирал е, че предметът на делото е изчерпан и го е прекратил. Срещу определението, в частта, с която е прекратено производството е подадена частна жалба от адвокат К., която е приета за неоснователна с обжалваното в настоящото производство определение № 189 от 17.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 104/2023 г. на Окръжен съд – Перник. Посочено е, че с връчването на ревизионния акт на адвоката /и подаване от нейна страна на възражение срещу него/ са изчерпани целите на чл. 11, ал. 2 ДОПК, за които адвокат М. К. е била назначена като особен представител на „ИВХОЛД“ ЕООД по ч. гр. д. № 1380/2022 г. по описа на Районен съд - Перник. Настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато с оглед вероятна недопустимост на обжалваното определение. Въззивното определение, с което е потвърдено произнасянето на първоинстанционния съд е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Жалбоподателят неправилно е подал жалба срещу определението на Районен съд - Перник. Съгласно чл. 11, ал. 2 ДОПК, когато органът по приходите или публичният изпълнител следва да извърши процесуални действия спрямо юридическо лице, което няма представляващ за повече от три месеца, той може да поиска от районния съд по местонахождението му да назначи негов временен, съответно особен представител. По искането съдът се произнася с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от три дни от постъпването му, като определя временния, съответно особения, представител и срока, за който е назначен /чл. 11, ал. 3 ДОПК/. Съгласно изричната разпоредба на чл. 11, ал. 3, изр. последно ДОПК съдебен акт от този вид не подлежи на обжалване. От друга страна, обжалваното определение на Районен съд - Перник не попада в нито една от хипотезите посочени в чл. 274 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по направеното от НАП искане, а не е оставил без разглеждане молбата и прекратил производството по делото, в която хипотеза определението му би подлежало на обжалване по общите правила за обжалване на определенията по ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, ГК, състав на III г. о.