Определение № 8 от 17.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3538/2016 г.
ВКСII гражданско отделение17.01.2017reporting judge Гергана Никова
Ruling
СПИРА производството по гр.д.№ 3538/2016 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение до постановяването на ТР по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК по въпроса „Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност”. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5536 от 01.07.2016 г. на А. И. М. чрез адвокат Г. П. против въззивно решение № 167 от 26.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 207/2016 г. на Окръжен съд – Враца. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът по касация П. Т. Й., действащ като [фирма], не е подал писмен отговор. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – чл. 273 ГПК, окръжният съд е обезсилил изцяло решение на Районен съд - Мездра № 199 от 28.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 663/2015 г. като недопустимо и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда с участие на всички надлежни страни в производството. Изложено е, че районния съд е бил сезиран от А. И. М. с три обективно съединени иска, а именно:
по чл. 108 ЗС за предаване на незастроените 60 кв.м. от собствения му УПИ І-109, кв. 16 по рег.план на [населено място] (целият с площ от 320 кв. м.);
по чл. 109 ЗС за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахне всички свои подобрения и вещи в процесния парцел и преминава само през югоизточния вход, за да ползва собствения си южен магазин, също разположен в парцела и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собствените на ищеца 60 кв.м. от УПИ І-109 в [населено място] за периода от 29.10.2010 г. до 30.06.2015 г. В резултат от служебно извършена справка въззивният съд установил, че ищецът А. И. М. е женен за В. И. М.. Приел е, че съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително необходимо другарство по искове, предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху обща вещ. Посочил е, че районният съд е бил задължен служебно да конституира като страна в процеса и съпругата на ищеца. Като не е постъпил по този начин, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим ревандикационен иск. И тъй като уважаването на останалите обективно съединени искове (по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД) е обусловено от основателността на иска с правно основание чл. 108 ЗС, окръжният съд е намерил първоинстанционното решение за изцяло недопустимо. То е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане с указания за конституиране на съпругата на А. И. М. като ищец по делото. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са формулирани следните въпроси: „Представлява ли действие на обикновено управление предявяването на иск с правно основание чл. 108 ЗС ?” и „Допустим ли е иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен само от единия съпруг ?”. Касаторът поддържа, че е налице противоречие между произнасянето на въззивния съд и ТР № 91 от 01.10.1974 г. по гр.д.№ 63/1974 г. на ОСГК на ВС. Обобщени, формулираните от касатора въпроси касаят правния проблем относно вида на другарството – факултативно или задължително - по предявен от някой от съпрузите иск за собственост на вещ или имот, придобит в режим на имуществена общност. Този въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, а по него е констатирано наличието на противоречива съдебна практика, предвид което е образувано тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК. Предвид това обстоятелство, както и съобразно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се налага произнасянето по селектирането на касационната жалба да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК. По изложените съображения и на основание чл.292 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия