Решение № 776 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2010 г.

Решение № 776 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Ет "Ауто. ПИ - Петко Станчев" моли да бъде отменено решение № 73/23.03.2009 г. по адм. д. № 73/2010 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация № 334/22.11.2009 г., както е изменен с решение № 2/22.01.2010 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли актът да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Местни приходи" в Община Казанлък по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против акт за установяване на задължение по декларация № 334/22.11.2009 г., както е изменен с решение № 2/22.01.2010 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък, административният съд е приел, че с акта на основание чл. 107 ДОПК е доначислен данък върху превозните средства за три автобуса за периода 2005 г. - 2009 г. с лихви, след като е установено, че в периода касаторът не е осъществявал вътрешноградски автобусни превози по договор с общината и неправилно е ползвал облекчение по чл. 59, ал. 3 ЗМДТ, тъй като превозите са осъществявани от друга фирма. С решение на директора на Дирекция "МДТ" при Община Казанлък е изменен актът, като е определен данък върху превозните средства 577,50 лв с 216,92 лв лихви за три автобуса в периода 2005 г. - 2009 г. В мотивите си съдът е приел, че едва през 2009 г. е установено, че касаторът няма право на облекчение по чл. 59, ал. 3 ЗМДТ в размер 10 на сто от размера, определен по чл. 55, ал. 5 за автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, при условие че не се използват за други цели. Съдът е приел, че данъкът по декларацията е определен погрешно, поради невярно декларирани обстоятелства от значение за ползване на облекчение и е отхвърлил доводът на касатора, че администрацията погрешно е определила данъка. Всяка година касаторът е заплащал данъка по декларацията си, в която погрешно е посочено, че извършва вътрешноградски превози с процесните автобуси. Страните не са спорили по размера на данъка и съдът е приел, че актът, както е изменен с решението на Дирекция "МДТ" при Община Казанлък е законосъобразно издаден. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Приложена е декларация по чл. 54 ЗМДТ на касатора от 22.06.2005 г. за единия от автобусите, в която в т. 6 касаторът е декларирал, че автобусът извършва обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете или в слабо населени планински гранични райони, субсидирани от общината и не се използва за други цели. По делото са представени две писма на Дирекция "Устройство на територията и стопанска политика" при Община Казанлък, според които в процесния период договор за обществен превоз на пътници е сключен с друга фирма и обществените превози са осъществявани с нейни автобуси. Съдът е дал указания на касатора да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че има право на облекчение. Касаторът не е представил доказателства, че е извършвал обществен превоз на пътници със собствените си автобуси при условията на чл. 59, ал. 3 ЗМДТ и съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата му против акта за установяване на публично общинско вземане. Доводът на касатора, че няма задължение да подава коригираща декларация е неоснователен. По чл. 4 ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общината по реда на ДОПК. По чл. 104 ДОПК деклараторът има право да направи корекция на данните в декларацията в срока за подаването й. По чл. 106, ал. 1 ДОПК, когато се установят несъответствия в декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък, органът по приходите съставя акт за установяване на задължението. В случая след откриване на несъответствието в декларацията е издаден акт за установяване на данъчно задължение в срока по чл. 109 ДОПК. Неоснователен е и доводът, че служителите на общината погрешно са определяли данъка, след като в декларацията изрично е отбелязано, че са налице условия за ползване на облекчение по чл. 59, ал. 3 ЗМДТ, което се е оказало невярно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,