Определение № 115 от 15.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1595/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК – след спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, при обезпечение с внесената сума по сметка на ВКС в размер на 20000 лв. Подадена е молба с вх. № 22282/20.12.2024 г. от ЗАД „Алианц България“ АД за освобождаване на сумата от 20000 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спирането. Искането е аргументирано с постановеното по делото определение, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Настоящият състав намира искането за основателно. Сумата, чието освобождаване се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд от ЗАД „Алианц България“ АД, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, с преводно нареждане от 10.05.2020 г. – за сумата от 20000 лв., издадено от БНБ, по повод заявено искане за спиране на изпълнението на решение № 514/30.04.2024 г. по в. гр. д. № 553/2024 г. на Софийския апелативен съд (този факт се установява и от справка, съставена от счетоводител при ВКС – от 13.05.2024 г.). С определение № 3327/10.12.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. С молба от 20.12.2024 г. касаторът - ЗАД „Алианц България“ АД, е заявил, че извънсъдебно е заплатил по сметка на ищеца сумата от 18792,19 лв., представяща остатъка от присъденото в настоящото исково производство застрахователно обезщетение, ведно с дължимите законни лихви - след приспадане на присъдените в полза на застрахователното дружество съдебни разноски за всички съдебни инстанции – 7788 лв., поради което твърди, че причината за внасяне в обезпечение на сумата от 20000 лв. е отпаднала и иска тази сума да бъде освободена, като бъде преведена по посочената от него банкова сметка. С разпореждане от 02.01.2024 г. съдията докладчик по настоящото дело е дал възможност на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да заяви дали е получил изцяло от застрахователя присъденото по настоящото исково производство застрахователна обезщетение – със заплащане на сумата от 18792,19 лв. Съобщението с тези указания е било връчено не лично на ищеца по делото К. Г., а на неговия процесуален представител адв. В. О. от САК (съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК връчването на представител, какъвто е настоящият случай, се смята за лично връчване), който с молба с вх. № 394/09.01.2025 г. е заявил, че всички присъдени по настоящото исково производство суми в размер на 35000 лв., ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до окончателното ѝ заплащане, са постъпили по банковата сметка на неговия доверител, като от дължимата главница и законна лихва е извършено извънсъдебно прихващане на насрещното задължение на неговия доверител към ЗАД „Алианц България“ АД. Върховният касационен съд, състав на IІ т. о., намира, че внесеното по специалната сметка на ВКС обезпечение от страна на длъжника следва да бъде освободено – изцяло за сумата от 20000 лв. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК гарантира изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение. С влизането в сила на обжалваното въззивно решение отпада интересът и необходимостта от обезпечителните мерки, допуснати по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК (в този смисъл са и разясненията по т. 3 на ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК). Смисълът на нормативното изискване по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила решение да бъде спряно след внасяне на обезпечението е да се гарантира, че, когато обжалваното осъдително въззивно решение се окаже потвърдено от ВКС, съответно то не бъде допуснато до касационно обжалване или касационното производство бъде прекратено (в тези случаи то влиза в сила), предстоящото му принудително изпълнение да не бъде осуетено, вкл. и при недобросъвестно поведение на длъжника. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане обезпечението се освобождава по искане на касатора и се връща на вносителя в два случая: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника, и това обстоятелство не се оспорва от кредитора. В производството по чл. 282 ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение, вкл. и чрез последващо изявление за прихващане. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на ВКС суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, не е исково производство, в което могат да се събират доказателства във връзка с направени от страните оспорвания. Ищецът, чрез своя надлежен процесуален представител, е признал в молбата от 09.01.2025 г., че със заплащане на сумата от 18792,19 лв. застрахователят изцяло е изпълнил всички свои парични задължения към пострадалия - в размер на 35000 лв., ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до окончателното ѝ заплащане, вкл. и с извършеното извънсъдебно прихващане с насрещните парични задължения - съдебни разноски за всички съдебни инстанции в общ размер от 7788 лв. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи искането за освобождаване на обезпечението следва да се уважи за цялата внесена по сметка на ВКС сума от 20000 лв., която е заплатена от застрахователя на пострадалото лице. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение