Решение № 5738 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2015 г.

Решение № 5738 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Г. П., Декан на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски", представляващ Факултетния съвет на Юридическия факултет, срещу решение № 4265/19.06.2015 г. по адм. д. № 12302/2014 г. по описа на Административен съд София град. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения относно неправилността на съдебното решение, досежно извода за липса на мотиви на обжалваното решение на Факултетния съвет на Юридическия факултет на Софийския университет по т. 2 от заседание на съвета, проведено на 11.12.2012 г. и обективирано в Протокол № 3 от същата дата. Твърди, че Научното жури е мотивирало положителна оценка и за двамата допуснати до участие в конкурса кандидати. Задължение на научното жури било да представи на Факултетния съвет обобщен доклад заключение за резултатите от конкурса. Докладът се основавал на всички подготвителни документи, включително становища и рецензии на членовете на журито, които мотивирали дадената положителна оценка и за двамата кандидати. В случая ФС бил възприел оценката и за двамата кандидати. Предложението на Научното жури за избирането на един от тях за "главен асистент" не било обвързващо за членовете на ФС, които въз основа на мотивираната положителна оценка гласували положителен вот за другия от кандидатите, въз основа на изслушването на автобиографиите им, данните за научните им приноси, отчитайки успешно положения изпит при минимална разлика с първия /0.13 стотни/, както и при съобразяване на предложението на журито, че и за втория по оценка кандидат следва да се търси свободна щатна бройка. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. П. Т. срещу решение на Факултетния съвет на Юридическия факултет на Софийския университет по т. 2 от заседание на съвета, проведено на 11.12.2012 г. и обективирано в Протокол № 3 от същата дата. Ответникът, Елена Павлова Тодорова, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Позовава се на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Върховен административен съд, като сочи, че неизлагането на мотиви към актове, издадени от административен орган, овластен да решава въпроса по свободна преценка, във всички случаи представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на административния акт. В тази насока обжалваното съдебно решение се приема за правилно постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Ответникът, И. С. С., изразява становище за основателност на касационната жалба. Твърди, че професор П. е запознал чрез изчитане Факултетния съвет с биографиите, както и с постиженията и на двамата кандидати. Счита, че изискването за мотивиране е спазено, като се позовава на доклада на Научното жури с дадени положителни оценки и за двамата кандидати. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред Административен съд София град не са допуснати процесуални нарушения. Възражението в касационната жалба в тази насока е общо и не се сочат конкретни нарушения. Изложените такива касаят правилното приложение на материалния закон. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Е. П. Т. от гр. Пловдив срещу решение на Факултетния съвет на Юридическия факултет на Софийския университет по т. 2 от заседание на съвета, проведено на 11.12.2012 г. и обективирано в Протокол № 3 от същата дата. С процесното решение д-р И. С. С. е избран на академична длъжност "главен асистент" по Право на Европейския съюз. Страните не спорят фактите по процедурата. Въз основа на представените доказателства първоинстанционният съд е проследил същата в хронологичен ред. Касационната инстанция приема установената от съда фактическа обстановка и не следва да повтаря същата. Правилни са изводите на АССГ, че процесното решение е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел, че в хода на производството по избор на "главен асистент" по Право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет не са допуснати съществени процесуални нарушения, но същото страда от съществен порок на формата, тъй като в него не са изложени фактически основания за постановяването му. Изложил е, че в случая и двамата кандидати са били допуснати до участие в конкурса. След проведен писмен и устен изпит кандидатът Емилия Тодорова е получила средна оценка "много добър" 5.20, а кандидатът И. С. е получил средна оценка "много добър" 5.075. Въз основа на резултатите от проведения конкурс Научното жури е предложило на ФС на ЮФ да избере д-р Е. Т. на академичната длъжност "главен асистент" по Право на Европейския съюз. Според съда, това предложение на Научното жури не е било прието и ФС на ЮФ избира кандидата получил по-нисък общ резултат без да изложи мотиви за решението си. Според съда, ФС е следвало да изложи точни и ясни мотиви защо не приема предложението на Научното жури, каквито мотиви липсват, поради което е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалваното решение и е отменил същото. Решението е неправилно: Спорът между страните е досежно мотивите на обжалваното решение. Касационната инстанция приема, че за да се отговори на въпроса относно наличието или липсата на мотиви на обжалваното решение, следва предварително да се поставят няколко релевантни за спора пункта: Условията и реда за заемане на академичната длъжност "главен асистент" са регламентирани в Закона за развитие на академичния състав на Република България. Чл. 2 от закона, определяйки академичния състав, препраща към Закона за висшето образование, а съгласно чл. 2, ал. 3, т. 2 ЗРАСРБ, "главен асистент" е академична длъжност, като висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "главен асистент" въз основа на конкурс и избор /виж чл. 18 ЗРАСРБ/. Чл. 19-23 ЗРАСРБ регламентират процедурата, като чл. 18, ал. 3 от с. з. изрично посочва, че академичната длъжност "главен асистент" се заема въз основа на конкурс и избор /последвани от назначаване от ръководителя на ВУ/. Тълкуването на разпоредбата сочи на два съществени елемента от значение за заемане на тази академична длъжност, всеки от които е със своята относителна самостоятелност, както от значение за заемане на длъжността е кумулативното им проявление, а именно: конкурс и избор. Процедурата по конкурса е регламентирана в чл. 19-22 ЗРАСРБ, като тя обхваща няколко етапа, сред които основните са: - решение на ФС за провеждане на конкурс, - обявяване на конкурса в "Държавен вестник; - подаване на молба от кандидата за допускане до участие в конкурса, към която се прилагат императивно посочени документи; - определяне на Научно жури; - допускане и уведомяване на кандидатите за допускането им до конкурса; - конкурсен изпит; - оценяване на кандидатите; - обобщен доклад-заключение на Председателя на Научното жури за резултатите от конкурса; - мотивирано предложение в доклада на председателя на Научното жури за избор, при повече от един кандидати, издържали конкурса. В конкретната хипотеза тази процедура е спазена и не се спори между страните законосъобразното провеждане на същата. Изборът е самостоятелен етап от процедурата, като той се осъществява чрез гласуване на Факултетния съвет. Гласуването по своята същност е субективно право и задължение на членовете на Факултетния съвет във връзка с правомощието на съвета по чл. 23 ЗРАСРБ. Осъществява се чрез изразяване на положителен или отрицателен вот към кандидата. В конкретната хипотеза от 26 гласували членове на Факултетния съвет, Е. Т. е подкрепена с един положителен глас, а И. С. - с 24 гласа "за". При този резултат, за избран за "главен асистент" по Право на Европейския съюз е обявен д-р И. С. Разграничаването на тези два самостоятелни етапа е от значение, доколкото заемането на длъжността не може да се осъществи без кандидата да е допуснат и оценен в конкурса, и без същият да е избран чрез гласуване от ФС. Само при кумулативното осъществяване на двата етапа, последвани от назначаване на кандидата от ръководителя на висшето училище, се постига ефекта на заемането на длъжността. В първия етап от процедурата - конкурса - органът, който оценява кандидата е Научното жури. Във втория етап от процедурата - избора - органът, който чрез вота на членовете си формира воля е Факултетния съвет. Научното жури е експертен, помощен орган. Съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗРАСРБ, всеки чл. на журито оценява с положителна или отрицателна оценка кандидатите поотделно. В случая Научното жури е оценило и двамата кандидати, като в изготвен доклад от 27.11.2012 г. Освен данни за оценките на кандидатите, научното жури е посочило, че предлага на ФС да избере за "главен асистент" д-р Елена Тодорова, въз основа на по-високата средна оценка от изпитите, но предвид много доброто представяне и на втория кандидат в конкурса, Научното жури предлага на членовете на ФС да бъде подкрепено предложението за откриване на нова щатна бройка за втори главен асистент. На заседанието на ФС от 11.12.2012 г. проф. Пантев проследява пред съвета процедурата по конкурса. Изчетен е доклада на председателя на Научното жури; поставя се въпроса за обсъждане и гласуване и на двете кандидатури; поставя се въпроса досежно обвързаността на ФС от предложението на Научното жури. На заседанието членовете на ФС правят изказвания. Изчетена е нормата на чл. 46 от ППЗРАСРБ. Изрично е посочено, че критериите по същата следва да се вземат предвид от членовете на ФС при гласуването. Деканът изчита автобиографиите на двамата кандидати. Изрично в решението на съвета е изписано, че гласуването е извършено въз основа на горното, като са взети предвид критериите по чл. 46 ППЗРАСРБ, автобиографиите на кандидатите, предложението на Научното жури, доколкото и двамата кандидати са допуснати до конкурса и оценени при положените устен и писмен изпит с оценка "много добър". Страните не спорят, че решението на ФС за избор на кандидат за длъжността "главен асистент" е взето чрез гласуване при условията на оперативна самостоятелност. ФС в качеството му на решаващ орган не е обвързан от становището и предложението на Научното жури, като не е длъжен да гласува "за" това предложение. Приемането на обратното поставя ФС в положение на обвързана компетентност в зависимост от решението на Научното жури. Възможността за вземане на самостоятелно решение на ФС е гаранция за академичната автономия на висшето училище. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗВО, висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната. Академичното самоуправление на ВУЗ по чл. 21 ЗВО включва и право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България. Спазването на процедурата по конкурса за длъжността не изключва правото на ФС да вземе решение за избор на друг, различен от предложения от Научното жури кандидат; да не избере нито един от тях, да не избере единствен кандидат или да избере единствен кандидат при отрицателен вот на Научното жури. Решението на ФС следва на самостоятелно основание да е съобразено с качествата на кандидатите съобразно заложените критерии за оценка. В тази насока, при спазена процедура по конкурса, мотивите на решението на ФС се извличат от подготвителните документи - аргументите в предложението на научното жури, становищата и рецензиите на неговите членове, автобиографиите на кандидатите. След като и двамата кандидати са допуснати до оценка и оценени от Научното жури с оценка "много добър", ФС е изслушал оценките и по отношение на двамата кандидати. Всеки от членовете му е възприел фактите по тези оценки и е дал вота си за единия от оценените кандидати при "много добра" оценка и за двамата и разликата в точкуването от няколко стотни между тях. Касационната инстанция приема, че при количествена оценка на качествата на кандидатите, разликата от няколко стотни при "много добра" оценка и за двамата кандидати, не следва да бъде решаваща при определя на вота на членовете на съвета. Журито е предложило кандидатите по реда на оценките, но прави изявление за избор и на двамата при правна или техническа възможност в тази насока. Изразените на заседанието на ФС мнения, становища и съображения на отделните членове на съвета, както и изричните посочвания за съобразяване с качествените нормативно заложени показатели, следва да се ценят с оглед преценката на наличието на мотиви на крайния акт. Сравняването на качествата на кандидатите при равно третиране въз основа на предварително заложени критерии се осъществява в процедурата по конкурса. Резултатите от конкурса обаче не са правопораждащи за правоотношението. Те са само предпоставка компетентният орган, ФС, да направи своя избор. Именно на ФС законодателят е възложил правомощието да проведе гласуване и резултата от него да е юридическия факт, който поражда правоотношението. Дали ФС, при наличието на повече от един кандидат, издържал изпита, ще се съобрази с мотивираното предложение на журито или ще предпочете друг издържал изпита кандидат, е въпрос на негово решение и израз на оперативната му самостоятелност / В тази насока е и Решение № 11 от 05.10.2010 г. на КС на РБ/. При преценка на законосъобразността на решението на ФС следва да се съобрази спазването на материалноправните предпоставки и удовлетворяването на целта на закона на самостоятелно основание. В тази насока, настоящият касационен състав приема, че анализът на доказателствата по конкретния спор налагат извода за материална законосъобразност на решението на ФС. Мотивите към акта на ФС, който действа при оперативна самостоятелност се съдържат в предложението на помощния орган, оценил двамата кандидати като "много добри", дискусията относно законовите критерии за длъжността, относими към данните на кандидатите в представените от тях документи във ФС. Още по-малко в случая подреждането на кандидатите по реда на оценките е критерии за материална законосъобразност на решението на ФС. Отрицателният вот на предложения първи кандидат също е мотивиран с данните за кандидата, обсъдени на заседанието с оглед критериите заложени в чл. 46 ППЗРАСРБ. В тази насока касационната инстанция приема извода на касатора, че данните от докладната на Научното жури с оглед извършената оценка във връзка с автобиографиите на кандидатите и нормите на ППЗРАСРБ могат да бъдат както мотиви за положителния вот спрямо единия кандидат, така и за отрицателния такъв спрямо другия. Горното обосновава извод за неправилност на решението на АССГ, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. П. Т. от гр. Пловдив срещу решение на Факултетния съвет на Юридическия факултет на Софийския университет по т. 2 от заседание на съвета, проведено на 11.12.2012 г. и обективирано в Протокол № 3 от същата дата. За пълнота, съдът посочва за недоказани твърденията на Тодорова за оказано влияние на членовете на ФС от страна на доц. А. С., както и относно липсата на научни и професионални качества на чл. на научното жури - проф. М. К. - Ф. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд