Определение № 317 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1149/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] – София с вх. № 79913/12.ІХ.2011 г., подадена против въззивното решение /без номер/ на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 11.VІІ.2011 г., постановено по гр. д. № 3320/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГО, 60-и с-в, от 8.І.09 г. по гр. д. № 16608/08 г.: за осъждането на застрахователя настоящ касатор да заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, на И. С. И. от [населено място], област П. сумите 8 800 лв. и 393.75 лв., представляващи обезщетения за претърпени от последния неимуществени и съответно имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.VІІІ.2007 г. и ведно със законната лихва върху всяка от тези две главници, считано от датата на предявяването на двата преки иска /6.ІІ.2008 г./ и до окончателното им изплащане, а също и мораторни лихви - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху всяка от главниците в размер общо на 580.45 лв. - за периода от ПТП и до завеждане на делото. Оплакванията на касатора застраховател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение - поради постановяването му в нарушение на материалния закон. С оглед това се претендира обезсилването му, респ. неговото частично касиране – за разликата над присъдената сума от 5 800 лв. и до пълния уважен размер на прекия иск за неимуществени вреди от 8 800 лв. /или за 3 000 лв./ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за частично отхвърляне на тази претенция на И., като в полза на търговеца касатор бъдат присъдени всички направени в инстанциите разноски съразмерно на отхвърлената част на този иск. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] - София обосновава приложно поле на касационното обжалване с постановяване на атакуваното въззивно решение „в нарушение на задължителната съдебна практика”. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. С. И. от [населено място], област П. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС касационната жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 - за търговски дела. В процесния случай настоящият касатор [фирма] – София има качеството на „търговец” – по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 и във вр. чл. 158 и сл. ТЗ, отговорността му е била ангажирана на основание търговска сделка от категорията на абсолютните, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, а и цената на всеки един от двата обективно кумулативно съединени преки осъдителни иска на И. С. И. от [населено място], по които СГС се е произнесъл с атакуваното въззивно решение, е била под законоустановения минимум по тази категория дела /с предмет разрешаването на търговски спор/ до 10 000 лв. В заключение, отбелязването във финалната част от диспозитива на атакуваното въззивно решение на СГС, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС е погрешно /незаконосъобразно/ от гледна точка на действащата при постановяването му редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК и не създава предпоставки за упражняването на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение