Решение № 14797 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2020 г.

Решение № 14797 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури срещу Решение № 596 от 17.08.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 1154/2019 г. С обжалваното решение, съдът е отменил Решение № РД-430 от 17.09.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което на "Елмет" ЕООД е определена финансова корекция в размер на 8% от изплатената субсидия по договор за безвъзмездна финансова помощ № 103 от 30.08.2012 г., възлизаща на 21 228, 67 лв. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва решаващият извод на съда за неяснота на първото нарушение. Счита, че първоинстанционният съд е събрал допустими и относими доказателства, стигнал е до заключение, че е "налице нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ", но не е възприел надлежно представените доказателства за начина на определяне на размера на финансовата корекция. От предоставената преписка по издаване на оспорения акт се установява, че по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) има 2 броя регистрирани нередности. Първата нередност с НИН 2016/ЕРР/000004 се отнася за неизпълнение на производствена програма (ПП) за 2014 г. Производството по налагане на финансова корекция за ПП 2014 г. е приключило с Решение № РД-363/15.07.2019 г., което е влязъл в сила индивидуален административен акт и предаден на Национална агенция по приходите (НАП) за принудително събиране от бенефициера. Предмет на настоящото производство е Решение № РД-430/17.09.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), за финансова корекция за неизпълнение на ПП за 2016 г., втора по ред нередност по същия договор. За констатираното нарушение е регистрирана нередност с 2017/ЕРР/000031 с финансово изражение стойността на финансовата корекция - 21 228, 67 лв. Счита, че от приетата от съда съдебно-икономическа експертиза се потвърждава констатираното неизпълнение от бенефициера "ЕЛМЕТ" ЕООД на ПП за 2016 г. по ДБФП № 103/30.08.2012 г. Потвърждава се и размерът на преизчислената безвъзмездната помощ към момента на налагане на втората финансова корекция. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Елмет" ЕООД срещу Решение №РД-430 от 17.09.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Касаторът се представлява от юрк. К. Кирилов. Ответникът по касационната жалба – "Елмет" ЕООД, счита същата за неоснователна. Сочи, че отсъствието на правно основание за формирането на удвоен размер на финансова корекция е порок, който не може да бъде преодолян чрез тълкуване, и който препятства съдебния контрол върху административния акт. Излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от адв. П. Василев, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 30.08.2012 г. между "Елмет" ЕООД и Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България за програмния период 2007-2013 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Предприятие за първична обработка и филетиране на риба в с. Баня, общ Панагюрище, обл. Пазарджик" на стойност 395 050, 32 лв. На 23.11.2016 г. от "Елмет" ЕООД е изискана информация и доказателства за изпълнението на производствената програма за 2016 г. На 29.03.2017 г. дружеството предоставя поисканата информация и доказателства. На 4.05.2017 г. от "Елмет" ЕООД е изискана обосновка относно причините довели до несъответствие между декларираното количество преработена продукция и количеството в производствената програма. На 12.06.2017 г. "Елмет" ЕООД представя обяснителна записка. На 21.09.2017 г., с Решение №РД-437, на основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредбата за процедурите) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури регистрира сигнал за нередност по Договор № 103 с "Елмет" ЕООД. На 23.01.2019 г. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури уведомява "Елмет" ЕООД, че на основание член 3, б. "р" и член 96 от Регламент № 1198/2006, чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 ЗУСЕСИФ, чл. 42 и 47 във вр. с чл. 40, ал. 1 от Наредба № 7, чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 11, чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 35 от Договор № 103 е определена финансова корекция в размер на 4 % от стойността на сертифицираната и изплатена безвъзмездна финансова помощ към момента на констатиране на нарушението. Предвид, че нарушението се установява за втори път размерът на финансовата корекция се удвоява – 8%. Изплатената финансова помощ по Договор № 103 е 279 324, 67, като от нея е приспадната сумата 13 966, 24 лв., представляваща финансова корекция за неизпълнение на ПП за 2014 г. Изчислената финансова корекция е в размер на 21 228. 67 лв. Документът е озаглавен "откриване на производство по налагане на финансова корекция". В определения срок дружеството не е представило възражение и доказателства. На 17.09.2019 г. с Решение №РД-430, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на основание член 3, б. "р" и член 96 от Регламент № 1198/2006, чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 ЗУСЕСИФ, чл. 47 във вр. с чл. 42 от Наредба № 7 и чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 11, чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 35 от Договор № 103 за нарушение на член 56 от Регламент № 1198/2006, чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 ЗУСЕСИФ, чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 42 от Наредба № 7 и на чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 35 във вр. с чл. 11 и чл. 36 от Договор № 103, което "се изразява в непълно използване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма (ПП) в обема заложен в Таблица 4 от инвестиционното намерение (ИН), част Б, неразделна част от Заявление за кандидатстване (ЗК) с вх. №ЕФР-16-14/29.05.2012 г. ", определя на "Елмет" ЕООД финансова корекция в размер на 21 228, 67 лв. на основание Процедура за извършване на мониторинг и определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013, финансирани от Европейския фонд за рибарство при 60, 51% неизпълнение на производствената програма за 2016 г. Решението е наименувано "за налагане на финансова корекция". Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, а при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. За относима определя разпоредбата на член 3, б. р) от Регламент № 1198/2006 и с оглед на нея определя фактическия състав на "нередност". Приема за доказано по делото неизпълнението от "Елмет" ЕООД на производствената програма за 2016 г. Счита, че е налице нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. Приема, че непълното използване на инвестицията по предназначение представлява нарушение на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 г., който изисква запазване на естеството на операциите в рамките на 5 години от датата на решението за финансиране. Излага, че неизпълнението на производствената програма към одобреното инвестиционно намерение, води до извод, че придобитите активи не се ползват по тяхното предназначение. Счита, че административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция. Първоинстанционният съд приема, че е налице неправилно приложение на закона при определяне размера на наложената финансова корекция. Не е ясно въз основа на какво е определена финансова корекция от 8 % върху изплатената и сертифицирана БФП, към която е приспадната друга сума. Отсъствието на ясно посочено правно основание за формирането на властническото волеизявление за удвоен процент на финансова корекция препятства съдебния контрол по съществото на спора. Въз основа на горното прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен, но не по посочените в него мотиви. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебен контрол, се отнася до нередност по програмен период – 2007 – 2013 г. и това определя приложимото право, както следва: Регламент № 1198/2006 за Европейския фонд за рибарство, който определя рамката за подкрепа от Съюза, предназначена за устойчивото развитие на сектор рибарство – член 1. С оглед на този предмет на регламента и при отчитане на неговото пряко действие – член 288, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), е безспорно, че дейностите по управление на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" следва да бъдат осъществявани в съответствие с разпоредбите на регламента, както и в съответствие с относимите общи регламенти – Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) и на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (Регламент № 966/2012, отменен, действащ за процесния период). Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в сила от 26.12.2015 г., регламентира процедурите, при спазването на които ръководителят на управляващия орган на оперативните програми, съфинансирани от европейските фондове, в т. ч. и Европейският фонд за рибарство и морско дело, който е продължение и развитие на Европейския фонд за рибарство (виж член 129, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяната на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент № 508/2014), упражнява правомощията на управляващ орган. С този закон се въвежда единна процедура за определяне на финансови корекции на всички бенефициери (по смисъла на член 3, буква л) от Регламент № 1198/2006), в т. ч. и на бенефициерите по Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. ЗУСЕСИФ не е времево ограничен до програмния период 2014 – 2020 г., а установява общи правила за поведение. Следователно е приложим по отношение на всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това, съгласно изричната разпоредба на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и изрично посочените актове на министъра на финансите, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 – 2013 г. Следователно считано от 26.12.2015 г. процедурите за регулиране на обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ се осъществяват с оглед на установените процедурни правила от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и непротиворечащите му нормативни актове на Министерския съвет и за програмния период 2007 – 2013 г. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган като преди това, с оглед на разпоредбата на алинея 2, на бенефициера се предоставя възможност да представи писмени възражения в срок, не по-кратък от две седмици. Чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ определя и кой орган е компетентен да определя финансовите корекции - ръководителя на управляващия орган. В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейностите по управление на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. в качеството си на управляващ орган. Съгласно ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган. Изпълнителният директор на агенцията изпълнява правомощията на ръководител на Управляващия орган съгласно чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и следователно се явява компетентният орган, който има правомощието да определя финансови корекции за нередности, осъществени от бенефициери по Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г., но следва да издава актове за това в качеството си на ръководител на Управляващия орган. В случая издателят на оспорваното решение е изпълнителният директор, но никъде в акта не е посочено, че той упражнява правомощията на ръководител на Управляващия орган на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. Правилното наименование на органа – издател на акта, е не само формално изискване към неговото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1 АПК, но има отношение и към информираността на адресата на акта за възможността за неговото оспорване. Съгласно изричната разпоредба на чл. 6, ал. 2 ЗРА индивидуалните и общите административни актове, издавани от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция във връзка с прилагането на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г., могат да бъдат обжалвани по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите, докато редът за оспорване на индивидуалните административни актове, с които се регламентират правоотношения във връзка със средствата от Европейския фонд за рибарство подлежат на оспорване по съдебен ред. Въпреки посочената неточност в съдържанието на оспорвания административен акт, правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган. Правилен е изводът на съда, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на бенефициера е предоставена възможност да защити правата си. Правилни са изводите, че давностният срок относно извършването на проверка и определянето на финансова корекция за установени нередности по проекта не е изтекъл. Неправилни са изводите на съда относно съответствието на акта с материалния закон. Налице е противоречие между фактическите основания за определяне на корекцията и правната квалификация на нередността, както и не е посочено основанието за определяне на размера на корекцията, които обстоятелства първоинстанционният съд не е отчел. Между страните няма спор по основните факти – че бенефициерът е създал и оборудвал предприятие за първична обработка и филетиране на риба със средства от Европейските фондове, но през 2016 г. не е постигнал посочените в производствената програма параметри за филетиране на африкански сом – 262, 2 тона, обработил е около 103, 54 тона и съответно не е достигнал и прогнозните финансови приходи от реализацията им. Спорни са въпросите – доказва ли това – неизползване на придобитите по проекта активи по предназначение и представлява ли това нередност, която да обосновава фактически определянето на финансова корекция. От анализа на обстоятелствената част на административния акт следва, че финансовата корекция е определена за едно нарушение, която според органа покрива състава на две нередности, съответно по чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 ЗЕСЕСИФ. Едно нарушение обаче не може да бъде квалифицирано и да осъществява едновременно състава на две нередности по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. До извод за законосъобразност на акта не води и проверката за съответствие на всяко от сочените две правни основания с твърдените фактически такива. Първоинстанционният съд не е съобразил, че хипотезата на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ изисква в специален закон да е определено нарушението, което ще попада в приложното поле на нормата. Към датата на издаване на оспорения акт законодателят не е определил такива нарушения. Неправилен е изводът на съда, че нарушението на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 7/2012 г. - неизползване на придобитите въз основа на проекта активи по предназначение в срок от 5 години от сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ, попада в правната квалификация на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. В закона липсва препратка, че нарушение на нормите от специален законов акт ще се считат за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, без такова препращане т. 10 не би могла да бъде годно правно основание за определяне на финансова корекция. Относно квалифицирането на нарушението – непълно използване на придобитите въз основа на проекта активи по предназначение в обема, заложен в Таблица 4 на инвестиционното намерение - неизпълнението на производствената програма за 2016 г. е 60, 51 %, като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ е налице несъответствие между фактическото основание, посочено от административния орган, и хипотезата на посочената разпоредба. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ – финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Производствената програма представлява неразделна част от инвестиционното намерение и е одобрен индикатор, който подлежи на проверка от Управляващия орган по програмата и може да обоснове от фактическа страна нередност, за която да бъде определена финансова корекция. При описанието на нарушението от фактическа страна административният орган е обвързал непълното използване на придобитите въз основа на проекта активи по предназначение и в определен обем с неизпълнението на производствената програма за 2016 г. Но това са различни факти, като само един от тях може да се приеме за индикатор и при обвързването им в едно общо фактическо основание се поражда неяснота, какво точно органът приема за нарушение. Такава неяснота пречи на адресата на акта да разбера волята на органа и съответно да се защити, пречи и на съда да извърши проверка на законосъобразността на акта. Ако се приеме, че фактическо основание на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ е, че придобитите въз основа на одобрения проект активи не се ползват по предназначение в обема, заложен в Таблица 4 на инвестиционното намерение, част Б, така описаното нарушение не покрива хипотезата на нередност поради неизпълнение на одобрените индикатори (показатели). Начинът на използване на активите по проекта не е посочен като одобрен индикатор (показател). Такъв би могъл да бъде придобиването им в срок и с параметри, които позволяват постигането на заложените производствени показатели, но в случая такъв индикатор не е определен. Отделно от това използването по предназначение на придобитите активи е доказано по делото – предприятието за обработка на риба функционира и африкански сом се филетира, следователно налице е използване на придобития актив по предназначение, а именно първична обработка и филетиране на риба. Органът е посочил, че активът не е използван "в обема", посочен в инвестиционното намерение, но това предполага да докаже, че част от активите, придобити по проекта, не са използвани въобще и/или не са използвани за обработка и филетиране на риба. Не са ангажирани доказателства в тази насока. Обработката на по-малко количество риба от заложеното за 2016 г. не доказва, че придобитият актив не е ползван за обработка на това количество. Още повече, че бенефициерът е изложил факти и обстоятелства, които дават логично обяснение за по-малкото количество обработена риба. Фактът, че органът не приема твърдяната от бенефициера причина за по-малкото количество риба, не значи, че активът не е използван или че не е използван "в обем заложен в Таблица 4". От друга страна фактическото основание – неизпълнение на производствената програма за 2016 г. би могло да обоснове нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, но при ясно и недвусмислено описание на това нарушение, каквото липса в спорния административен акт. При описанието на фактическите основания за издаване на административния акт няма място за предположения или тълкувания, фактът следва да е посочен еднозначно, за да може да се извърши пълноценна проверка към него правилно ли е приложен материалния закон. В случая посочената по-горе неяснота относно фактическото основание препятства проверката за законосъобразност по чл. 146, т. 4 АПК. Налага се извод, че посоченото в акта на органа правно основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ не кореспондира на фактическото основание, посочено от него и следователно правната норма е неприложима. Правилен е крайният извод на съда за незаконосъобразност на акта по отношение на размера на финансовата корекция, но при различни мотиви. На първо място, следва да се отбележи, че в Решение № РД-430/17.09.2019 г. въобще липсват мотиви за това как е определен конкретният размер на финансовата корекция, кой метод е приложен и защо, на основата на кой нормативен акт е определен процентният показател за нередности, чиито финансов ефект не може да бъде определен точно. В акта е посочено, че финансовата корекция се определя в размер от 4 % в съответствие с "Процедурата за извършване на мониторинг и определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани по ОПРСР". По делото касаторът е приложил Методика за определяне на финансови корекции, по проекти, финансирани от ОПРСР (Методиката) и се е позовал на нея обосновавайки начинът на определяне на удвоеният размер на финансовата корекция. Но последният акт не е посочен, като правно основание за определяне на размера на финансовата корекция от издателя на акта. Не съществува и правна норма, която да оправомощава изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да издаде такъв акт – член 56 във вр. с член 96 от Регламент № 1198/2006 е правно основание за извършване на финансови корекции от държавата, но не е правно основание за издаване от изпълнителния директор на акт, в който са определени процентни показатели за определяне на финансови корекции. Методиката, в последния публично достъпен вариант, е одобрена от изпълнителния директор на ИАРА на 2.11.2018 година. Същата е публикувана на интернет страницата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури - http: //oprsr. government. bg/?page_id=3557, но не е обнародвана в Държавен вестник. Доколкото от публично достъпното съдържание на методиката е видно, че цели създаване на правила за поведение по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, то неспазването на изискването на чл. 38 от Закона за нормативните актове и липсата на надлежно оправомощаване прави ирелевантно позоваването на този акт като нормативно основание за определяне на размера на финансовата корекция. Посочената от органа Процедурата за извършване на мониторинг и определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани по ОПРСР" не може да бъде годно правно основание за определяне на размера на финансовите корекции, тъй като не е нито нормативен акт на Министерския съвет, нито указание на министъра на финансите по смисъла на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Ръководителят на Управляващия орган при издаване на акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е длъжен да квалифицира нередността като такава по някоя от точките на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ и да изложи съображения за квалифицирането на нередността по посочената точка. Едновременното позоваване в титулната част на акта на няколко нередности за едно нарушение при липса на връзка с обстоятелствената част на акта, както е в настоящия случай, е незаконосъобразно. Издателят на акта е задължен не само да установи и изложи фактите във връзка с твърдяното нарушение, но и да даде вярна правна квалификация като обоснове от фактическа и правна страна състав на конкретна нередност, представляващ основание за определяне на финансова корекция. Това задължение в случая не е изпълнено, като сочената в титулната част на решението правна квалификация по две нередности във връзка с установените противоречиви и несъответстващи мотиви сочи на материална незаконосъобразност на акта. Като е достигнал до този извод съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на "Елмет" ЕООД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 1300 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие пред ВАС, банково извлечение и фактура. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд