Определение № 510 от 20.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 380/2009 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 81 ГПК от 2007 г. по молба на Т. П. Т. чрез адв. В. А. за изменение на определение № 108/12.02.2010 г. в частта за разноските. Молбата е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Противната страна в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е отговорила. Съдебният състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че молбата е основателна. Делото е било образувано по частна жалба, подадена от Т. университет София против определение на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, с което касационната жалба на университета е върната, а образуваното по нея производство прекратено. Обжалваният съдебен акт е потвърден с определение от 12.02.2010 г. по настоящото дело. Ответникът по частната жалба Т. Т. е поискал да му бъдат присъдени разноските по делото с отговора си по чл. 276 ГПК, като е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 100 лв. Разноските са сторени именно във връзка с подадената частна жалба и за производството пред ВКС, което е приключило с благоприятен за Т. резултат. Ето защо, противната страна следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лв. Съставът на Върховния касационен съд е пропуснал да се произнесе с определението от 12.02.2010г., поради което следва да го стори по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение