Определение № 962 от 01.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Я. Г. А., действаща като [фирма], [населено място], против решението от 25.05.2010г., постановено по в.гр.д. №382/2009г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.01.2009г. по гр.д.№705/2007г. на Кърджалийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с правно основание чл.472, във връзка с чл.470 от ГПК/отм., иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и иск с правно основание чл.108 от ЗС. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата З. М. Г. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Я. Г. А., действаща като [фирма] искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, с правно основание чл.472, във връзка с чл.470 от ГПК/отм./, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и иск с правно основание чл.108 от ЗС. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 от ГПК на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.41, ал.2, изр.2 от ЗППДОП/отм./, доколкото по въпроса: може ли купувачът по приватизационна продажба да иска нищожност на сделката, с която се е разпоредил с имота в забранителния срок по чл. чл.41, ал.2, изр.2 от ЗППДОП/отм./, тъй като по този въпрос съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. Не са налице останалите основания по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като представената задължителна и каузална практика не е относима към релевирания въпрос, тъй като касае искове за нищожност поради противоречие на други норми. Въпросът е от значение за конкретното дело по предявения иск за нищожност на сключения с н.а.№154/1999г. договор за прокупко-продажба на недвижим имот между Я. Г. А., действаща като [фирма], на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.41, ал.2, изр.2 от ЗППДОП/отм./, за преюдициалния въпрос за активната легитимация по предявения положителен установителен иск за собственост и за ревандикация на същия недвижим имот, както и по иска за нищожност на н.а.№*/1999г. на основание чл. чл.472, във връзка с чл.470 от ГПК/отм./, във връзка с чл. 41, ал.2, изр.2 от ЗППДОП/отм./. В останалата част от решението – по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.10, ал.1 от ЗЗД-отм., не е релевирано основание за допускане на касационно обжалване, поради което същото не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение