Определение № 359 от 19.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2017 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. В касационна жалба вх. № 10728 от 04.09.2017 г., подадена от М. В. В. от [населено място] бряг срещу въззивно решение № 322 от 31.07.2017 г. по гр.д. № 505/2017 г. на Плевенски окръжен съд е направено искане за спиране изпълнението на решението на основание чл. 292, ал.2 ГПК. С решение № 322 от 31.07.2017 г. по гр.д. № 505/2017 г., Плевенски окръжен съд се е произнесъл по претенция с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете В. И. К., родено на 22.12.2006 г. С въззивното решение е оставено без уважение искането за промяна на мерките за упражняването на родителските права над детето чрез предоставянето им на бащата И. В. К.. Прието е, че в периода след постановяване на решението за развод, с което родителските права са предоставени на майката, не са настъпили нови обстоятелства, даващи основание за промяната им. Променен е режима на лични контакти между бащата и детето, разширен по отношение на времето, през което бащата да вижда и взема детето при себе си – всяка първа и трета събота и неделя от месеца (така, както е постановено по брачното решение), но вместо предаването му на майката в неделя до 16 часа през зимата и до 19 часа през лятото е постановено детето да се взема от бащата от петък в 19 ч. до 18 часа в неделя в периода от 1 октомври до 31 март и до 20 ч. през периода от 1 април до 30 септември. Разширен е и режима за лични контакти между бащата и детето през Коледната и Пролетната ваканции. Така определения режим на лични контакти е съобразен с установеното действително фактическо положение, с възрастта на детето (ученик в прогимназия) и близкото разстояние между домовете на двамата родители, даващо възможност и за неформално общуване между баща и син. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за спиране е неоснователно. Постановените от въззивния съд мерки за лични контакти, близки до първоначално определените и съобразени с фактически осъществяваните, не застрашават интересите на детето, нито са налице други обстоятелства, налагащи спиране на изпълнението на решението до произнасяне на касационната инстанция. Осъществяването на правата по евентуално бъдещо решение, с което се променят определените от въззивния съд лични контакти между бащата и детето няма да бъде затруднително за молителката по искането за спиране, а продължението на съществуващото общуване и с двамата родители е в интерес на детето. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение