Определение № 9989 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8451/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу Определение № 607 от 04.06.2024 г., постановено по адм. д. № 182/2022 г. по описа на Административен съд – Силистра (АС - Силистра), с което отхвърлено искането му за изменение на Определение № 598/06.12.2023 г. по адм. д. № 182/2022 г. по описа на АС - Силистра в частта за разноските. Частния жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на оспорваното определение, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е несправедливо завишен и необоснован, като излага аргументи, че производството не се характеризира с правна и фактическа сложност. Иска да бъде отменено обжалваното определение. Алтернативно иска намаляване на адвокатския хонорар като прекомерен. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът С. И. В. оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С Определение № 598/06.12.2023 г. по адм. д. № 182/2022 г. по описа на АС - Силистра на основание чл. 159, т. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата на С. В. против заповед от 24.10.2022 г. на главния директор на ГДИН, с която са промени отделни елементи от служебното правоотношение на жалбоподателя, в качеството му служител в ГДИН, и производството по адм. д. № 182/2022 г. по описа на АС - Силистра е прекратено. Съдът е приел, че е налице хипотезата по чл. 159, т. 3 АПК, вр. чл. 156, ал. 1 и чл. 143 АПК, тъй като административния акт е отменен в рамките на започнало съдебно производство, но преди първото по делото заседание, поради което е присъдил на С. В. сумата от 1510 лв. разноски по делото, от които 10 лв. – държавна такса и 1500 лв. – адвокатски хонорар. С атакуваното пред настоящата инстанция Определение № 607 от 04.06.2024 г., АС – Силистра е приел, че не са налице основания за изменение на Определение № 598/06.12.2023 г., като е изложил мотиви за дължимостта на вече присъдените разноски, размер и основания за липса на прекомерност, поради фактическа и правна сложност на делото. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд се е произнесъл по искане с правно основание чл. 248 от ГПК в изпълнение на задължителни за него указания на Върховния административен съд, направени в определение № 6164/21.05.2024 г., постановено по адм.д. 3827/2024 г. по описа на петчленен състав, но не е съобразил, че по делото е представено и писмено становище от 06.12.2023 г., в което е направено възражение за прекомерност на претендираните от С. В. разноски. Писменото становище е изпратено до съда във връзка с предстоящо открито заседание, което е следвало да се проведе на 07.12.2023 г., но преди провеждането му производството по делото е прекратено в закрито съдебно заседание на 06.12.2023 г. Това писмено становище не е докладвано своевременно на съдебния състав и не е съобразено при определяне на разноските по делото, но е с достоверна дата преди получаване на съобщение до страните за прекратяване на делото. Необсъждането на възражението е ограничило правото на защита на една от страните по спора и представлява съществено процесуално нарушение, което не е отстранено и при произнасянето с определението по чл. 248 от ГПК. Обсъждането му за първи път от настоящия състав би лишила страните от достъп до инстанционен контрол на правилността на преценката относно основателността на възражението за прекомерност, поради което след отмяна на обжалваното определение делото трябва да бъде върнато за ново произнасяне от АС-Силистра. В настоящото производство разноски се претендират само от частния жалбоподател, поради което с оглед изхода и характера на спора разноски не се дължат. С настоящото производство не се разрешава съдебен спор по същество, а въпроса относно разноските, поради което направените по този повод разноски не подлежат на възстановяване по правилата на чл. 143 от АПК, респективно Глава Осма, Раздел II от ГПК. В този смисъл е трайно установената съдебна практика (виж определение № 716/16.01.2020 г., постановено по адм. д. № 23/2010 г. по описа на Върховния административен съд и цитираните в него съдебни актове). По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение