Определение № 44 от 26.07.2017 г. на ВКС по д. № 13/2017 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК. С определение № 1104 от 07.02.2017г. по ахгд. № 1610/2017 г. на Пловдивския районен съд е повдигната препирня за подсъдност с Административен съд- [населено място] за определяне на компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе по жалбата на Т. Д. Д. против отказа на началника на ОбСЗ- [населено място] да регистрира в анкетната карта на жалбоподателя като земеделски стопанин три земеделски имота по договори за аренда. За да се произнесе по спора, настоящият смесен състав на ВКС и ВАС взе предвид следното: Производството пред Административен съд- [населено място] е образувано по жалба на Т. Д. Д. срещу отказа на началника на ОбСЗ- [населено място] да регистрира в анкетната карта на жалбоподателя като земеделски стопанин три земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], който отказ е обективиран в писмо РД- 05-24 от 17.01.2017 г. С определение № 209 от 30.01.2017 г. Административен съд- [населено място] е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане по компетентност на Районен съд- Пловдив, по съображения, че обжалваният административен акт е издаден на основание ЗСПЗЗ, и съгласно нормата на § 19 от Закона за изменение и допълнение на АПК/ ДВ бр. 39/2011 г./ подлежи на обжалване пред съответния районен съд. Настоящият петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС приема, че компетентен да разгледа жалбата на Т. Д. Д. е Административен съд- [населено място]. В чл. 7, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители е предвидено създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани към Министерството на земеделието, храните и горите. Редът и условията за регистриране на земеделските стопани са регламентирани с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Наредбата е издадена на основание § 4 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, който не попада в приложното поле на § 19 от ЗИД на АПК, регламентиращ изключение от общото правило за подсъдността по административни дела. Тъй като разпоредбата е изключителна, не може да се тълкува и прилага разширително или по аналогия. В обобщение на изложеното, подадената от Т. Д. Д. жалба няма за предмет индивидуален административен акт, издаден по реда ЗСПЗЗ или правилника за прилагането му, поради което компетентен да се произнесе по нея е Административен съд- [населено място]. Водим от гореизложеното съдът