Определение № 35 от 19.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 28/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. банка-клон България К.-С. против определение от 11.11.2010 г. по /ч./ гр.д. № 741/2010 г. на К. ОС, с което се потвърждава разпореждане от 14.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1155/2010 г. на Д. РС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист срещу М. М. Г. от Д. за задължения по договор за потребителски кредит В. от 29.08.2008 г. в общ размер на 7 589.86 лв. Следва да се има предвид, че фамилията на длъжника по заявлението е Г., а не Г.. С обжалваното определение е прието, че липсва индивидуализация за броя и поредността на непогасените вноски към датата на предсрочната изискуемост на кредита, както и размера на сумите върху които са начислени лихвите-договорна и наказателна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за обсега на проверката по чл.417,т.2 ГПК, е решен в противоречие с приложеното опр. № 118/24.02.2009 г. по ч.т.д. № 25/2009 г. на ВКС-ІІ т.о. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие не е налице. Касаторът цитира в изложението само част от мотивите на представеното определение на ВКС-ІІ т.о, с които се приема, че доколкото извлечението от счетоводните книги съдържа информация за кой клиент на банката се отнася, по кой договор за банков кредит и за дължимия размер на сумата, това извлечение заедно с приложения договор, може да обуслови наличие на документ по чл.417 ГПК. Но веднага след това съставът на ВКС-ІІ т.о. продължава, че независимо от това следва да се провери изискуемостта на вземането. Когато уговорката в договора е, че кредитът става предрочно изискуем при определено неплащане, без кредитополучателят да бъде уведомяван, както е в случая-чл.19 и 21, то фактът на неплащане следва да е удостоверен от банката чрез посочване на непогасените вноски. Липсата на отразяване на това обстоятелство в заявлението по чл.417 ГПК и в извлечението от сч.книги препятствува проверката на съда за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит и респективно дали предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение. Изводите на съда по чл.418,ал.2 ГПК трябва да са извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му. По тези въпроси ВКС се е произнесъл и с опр. № 426/16.07.2009 г. по ч.т.д. № 332/2009 г. на І т.о. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.