Решение № 297 от 06.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 213/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на П. С. П. от гр. С. против въззивното определение от 1.09.2008 год. по ч. гр. д. № 670/2008 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната й жалба против определението от 22.05.2007 год. на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата й по чл. 118 ГПК /отм./. Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение, с твърдение, че има правен интерес от установяване на изтеклата погасителна давност по предявените срещу нея искове и моли то да бъде отменено. Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й - наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са такива за редовност на касационната частна жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима по препращане на чл. 278, ал. 4 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно. Жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа становище за значението на процесуалния въпрос относно допустимостта на предявените от нея инцидентни установителни искове за признаване наличието на погасителна давност по отношение на предявения срещу нея иск по чл. 30 ЗН за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа липсата на съдебна практика по този въпрос. Настоящият състав на ВКС, като обсъди доводите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че соченото основание за допускане на касационното обжалване не е налице. Действително, въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, е допустими ли са предявените от жалбоподателката, ответник в производството, установителни искове за признаване, че оспореното от ищеца завещание е валидно, както и, че предявения против нея от ищеца иск по чл. 30 ЗН е погасен по давност, като е приел, че същите са недопустими, тъй като се иска установяване на факти с правно значение, за които законът не е предвидил изрично възможност за предявяване на иск. Ответницата е направила своевременно възражения по исковете против нея, поради което и е реализирала правото си на защита. По въпроса за допустимостта на иска за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение, съгласно чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./ е налице съдебна практика, поради което и твърденията на жалбоподателката за обратното са неоснователни. Същата не е изложила и съответна обосновка за наличието на възможните хипотези на поддържаното от нея основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а е цитиран единствено текста на закона. За да е налице това основание следва да се обоснове необходимостта от тълкуване на неясна или непълна правна норма, или съдът за първи път да се произнася по даден правен спор, или да се налага изоставяне на възприето тълкуване на закона с цел възприемане на друго, каквито доводи изобщо не са поддържат от жалбоподателката. Затова и не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното определение, поради липса на поддържаното основание за това. Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, съдът