Определение № 12722 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Г. В. В. за отмяна на Решение №632/17.10.2023 г. на тричленен състав на Административен съд – Монтана по кас.адм.дело № 548/2023 г., с което е оставено в сила Решение № 452/13.07.2023 г. постановено по адм.дело № 33 от 2023 г. по описа на Административен съд Монтана. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира искането за отмяна за недопустимо поради следните съображения: На основание чл. 242, ал. 1, във връзка с чл. 241 ,вр. с чл. 213, т. 4 АПК след извършена проверка на редовността на подаденото искане, с разпореждане №524/10.04.2024 г., по адм. дело № 548/23 г. на АС Монтана, искането е оставено без движение, като на искателя е указано в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да отстранят констатираните нередовности, като посочи кои от основанията за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 239 от АПК поддържа и да ги конкретизира. В разпореждането се съдържа изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, искането ще бъде оставено без разглеждане и производството ще бъде прекратено. В указания срок е депозирана "молба" от искателя, в която са изложени касационни доводи за незаконосъобразност на оспорваното решение. Изложените от Г. В. В. фактически твърдения налагат категоричния извод, че се цели отмяна на решението на АС Монтана и произнасяне по съществото на спора, което е недопустимо в производство по извънреден способ по чл. 237 и сл. от АПК. Не са посочени и конкретизирани визираните от законодателя основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. При липса на конкретно заявено основание за отмяна искането на В. се явява нередовно и оттам недопустимо. Неизпълнението на дадените указания има за последица това, че искането за отмяна не следва да се разглежда - чл. 213а, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 242 АПК. При така осъществените процесуални действия се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 213а, ал. 6, т. 2, предл. последно от АПК, във вр. с чл. 242 от АПК и искането на Г. В. В. следва да бъде оставено без разглеждане, поради неизпълнение на указанията, а производството по делото - прекратено. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение