Определение № 5700 от 10.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" (ИАПО), чрез пълномощник, против протоколно определение № 147 от 08.02.2024 г., постановено по адм.д. № 210/2023 г. на Административен съд - Силистра, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на анд № 806/2023 г. по описа на Районен съд - Силистра с влязъл в сила съдебен акт. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил наведените от страната възражения във връзка с направено искане за спиране на съдебното производство, подробно изложени в депозирана по делото писмена молба. По същество жалбоподателят твърди, че производството пред РС - Силистра не е преюдициално за настоящия спор. Сочи, че наказателното постановление, на което се е позовал органът при издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение за отказ от предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост на Община Силистра, е влязло в сила и е стабилен правораздавателен акт. Атакуването му по съдебен ред с оплаквания за неговата нищожност е неотносим факт към проверката на законосъобразността на оспорения акт, тъй като съдът е длъжен да провери законосъобразността към момента на издаване на решението на административния орган. По подробно изложени мотиви иска отмяна на определението и връщане на делото на АС - Силистра за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Община Силистра оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото е видно, че по жалба на Община Силистра, представлявана от кмета на общината, срещу решение № 1002-325/ 03.11.2023 г. на изпълнителния директор на ИАПО за отказ от предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на Община Силистра е образувано адм.д. № 210/2023 г. по описа на Административен съд - Силистра. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 08.02.2024 г. пълномощникът на жалбоподателя е направил искане за спиране на съдебното производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образувано пред Районен съд - Силистра анд № 806/2023 г. Мотивирал е искането си с преюдициалност на спора, тъй като предмет на производството пред районния съд е проверка валидността на наказателно постановление №19-00-1336/ 15.09.2021 г., издадено от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което на общината е наложено административно наказание "глоба" за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Посочил е, че в мотивите за постановения отказ от предоставянето на средства по МВУ издателят на акта се е позовал именно на това наказателно постановление и въз основа на него е обосновал извод за доказаност на основанието за отказ по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС № 114/2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост. Обосновал се е, че при евентуално прогласяване нищожността на наказателното постановление ще отпадне и основанието, на което е постановен отказа от предоставянето на средства по МВУ. За установяване на твърденията за висящност на съдебно производство пред Районен съд - Силистра са представени заверени копия от подадена жалба от Община Силистра до РС - Силистра срещу наказателно постановление №19-00-1336/ 15.09.2021 г., издадено от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" от 01.12.2023 г., призовка за страна и протоколи от съдебни заседания по образуваното пред районния съд анд № 806/2023 г., от които е видно, че производството по делото не е приключило. В съдебното заседание са докладвани и постъпилите от пълномощника на ответника две молби по хода на делото и по същество. В молбата от 07.02.2024 г. ответникът е изразил становище за неоснователност на евентуално отправено от насрещната страна в съдебно заседание искане за спиране на производството. С обжалваното протоколно определение съдът е приел, че "в предмета на делото се включва като мотив административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, кооято е удостоверена с посоченото НП, което към настоящия момент е предмет на висящ съдебен спор". Поради това и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е спрял производството по делото. Определението е правилно. В оспорения пред АС - Силистра изпълнителният директор на ИАПО е приел, че е изпълнено посоченото в чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС № 114/2022 г. основание за отказ от предоставяне на средства по МВУ. Съгласно тази разпоредба в процедура чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1 - 3 и 5 - 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Основанието по чл. 54, ал. 1, т. 6 включва и установено с влязло в сила наказателно постановление нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ. Именно това основание е посочено в НП №19-00-1336/ 15.09.2021 г., издадено от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда, чиято нищожност се иска по образуваното дело пред Районен съд - Силистра. При положение, че оспореният акт на изпълнителния директор на ИАПО се основава изрично на посоченото изискване, налице е връзка между двете дела, като произнасянето на Районен съд - Силистра има значение за правилното решаване на делото, образувано пред Административния съд - Силистра. Твърдението, че НП е влязло в сила към датата на издаване на оспорения акт, е твърдение по съществото на спора. Отправеното до районния съд искане е за прогласяване нищожност на наказателното постановление и по него към момента е налице висящ съдебен спор. В случая релевантният факт за преюдициалност на двете дела е доказан, поради което правилно съдът е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПк, вр. с чл. 144 АПК. Доводът на частния жалбоподател, че съдът не е обсъдил наведените от него в писмена молба възражения по искането, е неоснователен. Необсъждането им от съда не е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение. Правото на защита на изпълнителния директор на ИАПО е защитено с надлежно упражненото процесуално право на страната да обжалва постановения съдебен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд