Определение № 253 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1663/2017 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Н. Н. А. срещу определение № 6247/29.02.2016 г., постановено по частно гр. дело № 14056/2015 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение от 28.09.2015 г. по гр. дело № 55157/2015 г. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело и е разпоредено последното да се изпрати на Административния съд в гр. София. Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд (в този смисъл – и т. 9, б. „в”, предл. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК) и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. В изложението към частната касационна жалба, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е изведен и формулиран процесуалноправният въпрос – кой съд е компетентен да се произнесе по искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, с които се иска установяване на факта на дискриминация от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца и осъждане на Г..... да преустанови действията, представляващи дискриминация. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 на от ГПК, като поддържа, че този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 17/31.03.2015 г. по адм. дело № 25/2015 г. на смесен 5-чл. с-в на ВКС и ВАС. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че когато дискриминацията е причинена при или по повод осъществяването на административна дейност, исковете са подсъдни на административните съдилища, като е без значение дали искът е установителен или осъдителен. В тази връзка СГС се е позовал на определение № 81/12.12.2013 г. по адм. дело № 75/2013 г. на смесен 5-чл. с-в на ВКС и ВАС. И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос попада в предмета на разглеждане на образуваното тълкувателно дело № 1/2016 г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по въпроса – на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено тълкувателно постановление, като преди постановяването на такова, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, производството по настоящото частно касационно дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК и с чл. 124, ал. 2 и чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, до постановяването и обявяването на тълкувателно постановление по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение