Определение № 409 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 222/2010 г.

Производството е по чл. 248 ,ал.1 ГПК. К. Н. М. и А. К. М., представлявани от адвокат Н. С. с молба вх. № 4750 от 1.05.2012 г. е подала искане за допълване на определение № 340 от 3.05.2012 г. по гр.д. № 222 от 2010 г. на ВКС, Първо отделение в частта за разноските. С това определение не е допуснато касационно обжалване на решение 1201 от 13.08.2009 г. по гр.д. № 1031 от 2008 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на Г. М. П., В. И. П., Р. А. Д., И. Б. К., Х. С. Т., Д. П. Т., Г. И. Ф., Н. Й. Ф., Г. Х. И., С. Б. И. и Д. Т. Б.. К. Н. М. и А. К. М. са били представлявана от адвокат Н. С., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение с отговора по касационната жалба. Това възнаграждение е документирано с договор за правна защита и съдействие № 0740931 от м. ноември .2009 г. и е в размер на 1 500 лв. Ответника Г. М. П., В. И. П., Р. А. Д., И. Б. К., Х. С. Т., Д. П. Т., Г. И. Ф., Н. Й. Ф., Г. Х. И., С. Б. И. и Д. Т. Б. не са взели становище по молбата за допълване на определението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, след като взе предвид изложените правни доводи и данните по делото приема за установено следното: Молбата е допустима защото е подадена в рамките на преклузивният едномесечен срок и разгледана по същество е основателна. К. Н. М. и А. К. М., представлявани от адвокат Н. С. са депозирали становище по подадената касационна жалба и по силата на чл.78, ал.8 ГПК им се дължи присъждане на възнаграждение. То е в допустимите размери определени в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение и е в рамките на 1 500 лв. По тези съображения, Върховния касационен съд, Първо отделение: